Том Кристенсен - Драконът

– Трябва да се срещнем – каза Ферен, без да се представи – незабавно.

– И защо? Ако си мислиш, че...

Ферен долови колебанието в гласа ѝ и усети как кръвното му налягане се покачва.

– Ако си мисля какво? – Той чу дишането ѝ. – Ще дойдеш при мен сега, веднага.

– Но аз...

– Веднага! На секундата! – След това тресна слушалката.

Ингер Холмсбю отиде в апартамента четиридесет и пет минути по-късно.

Ферен дълго я наблюдава, след като я бе пуснал да влезе. Лицето ѝ беше пребледняло. Косата ѝ безжизнено падаше надолу. Две молещи, уплашени очи на сърна.

"Един разкайващ се грешник" – помисли си той.

Тя потръпна. Ръцете нервно търсеха ципа на якето.

– Честно казано, Арве – опита се тя, – сигурно не мислиш...

– Млъквай, жено! – Тя се сви под погледа му. Той го произнесе толкова отчетливо. Устата ѝ се задържа полуотворена.

– Когато Юда е предал своя бог, той избухнал: "Аз съгреших, че предадох невинен и го изпратих на смърт!"

– Мили Господи, Арве – прошепна тя, – какво става?

Той видя, че тя трепереше под погледа му.

– На един надгробен надпис над портите на ада пише: "Надежда всяка тука оставете". Това е последното, което грешникът вижда, преди да бъде погълнат от мрака и да бъде отведен при стенанията, писъците и горчивите плачове на подземния свят. Най-големите грешници биват оковани най-надълбоко в кръговете на ада. – Ферен се преведе напред. – Но първо ти и твоето семейство ще преминете през ада на земята. Запомни ми думите, Ингер. Ти и твоята воля ще паднете на колене и ще просите, и ще се молите да ви пуснат да минете през портите на ада!

Тя се обърна с гръб към вратата. Ферен я последва.

– Утре най-накрая ще разбера дали ти си грешницата. Тогава ние ще дойдем, жено. Тогава ние ще тръгнем по петите ти!

Ингер Холмсбю сграбчи дръжката на вратата, поколеба се за кратък миг, след което се втурна навън.

Ферен остана на мястото си със стиснати юмруци, докато дишаше задъхано.

Холтедал забеляза, че ръцете и краката му бяха замръзнали в течение на няколкото секунди, които му бяха нужни, за да се придвижи от кухнята до коридора. Той застана до външната врата, задиша с отворена уста, докато сърцето му биеше в ушите.

Една минута по-рано беше видял таксито, което се появи на пътя, спря и от него излезе един мъж в одежди, цвят каки. Ферен вървеше с дълги, решителни крачки към вратата. Лицето му беше сиво като въглен, той гледаше сковано пред себе си, изцяло погълнат от собствените си мисли.

През деня Ферен беше оставил безброй много съобщения на секретаря по мобилния му телефон. Освен това имаше множество съобщения и на телефонния секретар на личния му телефон.

"Това, че той идва сега, означава, че трябва да е държал апартамента ми под наблюдение" – помисли си Холтедал, докато слагаше леденостудената си ръка на дръжката на вратата. Шофьорът го бе оставил пред дома му само преди десет-дванайсет минути. Вкъщи нямаше никой друг. Катрине все още не се беше прибрала от вечерната среща на местната партийна секция.

Холтедал отвори вратата в същия момент, в който звънецът звънна. Той усети как устата му се разтяга в някаква автоматична гостоприемна усмивка, но тя изчезна, когато мъжът видя бесния поглед на Ферен.

– Нищо няма да постигнеш като ме избягваш, Кристер.

– Не можеш да идваш...

– Какво искаш да кажеш? Не мога да идвам ли? – Ферен повиши глас: – Ти си предател, страхливец, малък Юда, който изменя на един от най-близките си приятели и му забива нож в гърба. Наясно ли си какво е на път да се случи, Кристер?

Холтедал се огледа. Ферен говореше толкова високо. Съседите можеха да го чуят.

– Бъди така добър... – Опитът за лек смях се превърна единствено в някакви странни звуци в гърлото му.

– Ще го чуеш в прав текст. Утре в 16:00 часа имам уговорена среща с един журналист от "Бизнесът днес". Да, точно така, това е един от онези, които се занимават със случая. Ако до този час Министерството на външните работи не поднесе безусловно извинение на мен и моята организация на пресконференция и не възобнови всички кредити, то ти и твоите колеги имате проблем. В такъв случай няма да отменя срещата с журналиста. Има ли нужда да казвам нещо повече?

Няколко капки плюнка попаднаха върху лицето на Холтедал. Ферен имаше пяна в едното крайче на устата си. Очите му бяха ококорени. Холтедал никога преди не го беше виждал такъв. Изглеждаше като полудял.

Холтедал усети, че се готвеше за отбранителна позиция. Ментално той беше на колене. Оставаше му само да сключи ръце, да сведе глава и да започне да се моли за милост. Но независимо от всичко и това нямаше да му помогне.