Том Кристенсен - Драконът

– Ти... – промърмори Холтедал. – Ти не можеш...

– Не мога ли? Крайният срок е 16:00 часа утре. Ако не, ще превърна в обществено достояние операция "Дракон".

Холтедал долепи телефонната слушалка до ухото си и набра номера, написан на визитната картичка, която беше получил от Йенс Линдстрьом от "Полицейска закрила". Веднага след това двамата вече разговаряха.

Холтедал се опита да го подготви за ситуацията. Той заекваше и гласът му трепереше, но Линдстрьом внимателно го слушаше.

– Очаквам да предадете това до съответния адресат – беше казал накрая Холтедал.

– Ще предупредим съответните инстанции, да – му бе отвърнал Линдстрьом.

След това Холтедал си наля половин чаша червено вино и седна да изчака жена си да се прибере.

Изведнъж Йоаким беше съвсем буден. Всеки мускул по тялото му беше напрегнат. Той се вторачи в тавана с ококорени, зорки очи. Нещо го беше събудило. Едва ли беше спал много.

Заглавието във вестник "Бизнесът днес" му беше дошло като гръм от ясно небе. Мислите бяха обсебили съзнанието му през целия съботен ден, след като той прочете статията. Не проумяваше кой можеше да е бил техният източник. Но по един или друг начин те трябва да се бяха добрали до материалите на Далайла. Не беше възможно да бъде от някъде другаде. Но как?

Тогава той отново го чу. Звънецът.

Докато вървеше към входната врата, той надяна чифт дънки, които бяха на един стол. Притисна към себе си ключодържателя, изтича надолу по стълбището и отвори.

Беше Ингер. Тя стоеше там и се взираше в него с побеснял израз на лицето.

– Ингер?

– Дявол да те вземе, Йоаким! – Йоаким разтърси глава и се усмихна. Той все още беше полузаспал, не можеше да разсъждава ясно. Нейното лице беше пребледняло и без грим. Тя стисна юмруци.

– Какво има? – попита той.

– Негодник такъв, ти ме измами! – Гласът ѝ секна.

Той я изгледа объркано.

– Недей да викаш. Хората спят.

– Защо го направи, Йоаким?

– Защо съм направил кое?

– Ти си искал аз да го намеря, нали?

Йоаким я зяпна с неразбиране.

– Нямам представа за какво говориш. – Йоаким хвана ръката ѝ и придърпа жената навътре. Тя го последва нагоре по стълбите и към апартамента. Когато затвори вратата, той се обърна към нея.

– Какво става?

За кратко тя затвори очи.

– Дявол те взел, Йоаким – просъска тя.

Йоаким я хвана под ръка и я заведе до кухнята. Накара я да седне на един от столовете около кухненската маса – това бяха допълнителни мебели, които наскоро беше докарал от склада. Приведе се към нея. Внезапно го осени една мисъл. Той усети как вълна от топлина преминава през цялото му тяло.

– Намерила си го? Плика? – Той обгърна рамото ѝ. – Ингер! Намерила ли си го?

Тя срещна погледа му.

– Ти си искал аз да го намеря.

– За какво, по дяволите, говориш?

– Ти си унищожил картите памет и си ми оставил пощенския плик, за да го намеря.

Той я погледна с неразбиране.

– Арве ме обвинява, че съм го издала на "Бизнесът днес". Но си бил ти, Йоаким! – Тя прикова погледа му. – Ти си искал той да си помисли, че аз съм виновна! Освен това ти си отишъл в редакцията на вестника и си им занесъл всичко. Знаел си за нашите взаимоотношения! А сега ти успя да ги разрушиш! Върви по дяволите!

Йоаким потъна в стола си.

– За Арве Магне Ферен ли говориш? – Той долови известна несигурност в погледа. – Открила ли си плика, Ингер? Отговори ми! Намери ли го, преди ние да дойдем?

– Да!

– Да не си луда? Не занесе ли плика на Ферен?

– Не. Изгорих всичко.

Йоаким усети как косъмчетата по гърба му се изправят. Слушайки нейните отговори, на него бавно започна да му става ясно.

– И всичко онова, което ти ми разказа... за военнопрестъпниците, които се намират в Норвегия, за ЦРУ и МИ6 и дявол знае какво... Какво беше това? Какво, по дяволите, искаше от мен? Работеше ли за Дракона? – Той усети в него все повече и повече да се надига гняв.

– Ти нищо не разбираш.

– Какво беше това? Какво, по дяволите, искаше ти от мен? Работеше ли за Дракона? – Той усети как гневът в него ставаше все повече и повече.

– Ти нищо не разбираш.

– Мамка му, Ингер! Откъде го познаваш?

– Ама ти изобщо не ме слушаш. Разказвала съм ти, че работих доста години в чужбина. Разказвала съм ти го. Години наред работех за посолството в Хартум, много преди кракът ти да стъпи там.

За своя изненада Йоаким видя, че очите ѝ започваха да се пълнят със сълзи.

– Какво се е случило?

– Арве...

– Да?