Саймън Тойн: Ключът

Преди седмица обаче един монах се бе качил на върха на планината. Телевизионните камери, които не бяха пропуснали нито едно негово движение, показаха как той бе изобразил с крайниците си древния Тау, символ на Тайнството, най-голямата тайна, пазена в Цитаделата, след което проследиха скока на монаха, който се бе хвърлил от върха на планината.

Обществената реакция на жестоката смърт на монаха разпали силни антицърковни настроения, довели до директна атака срещу Цитаделата. Серия експлозии бяха озарили нощното небе над турския град и бяха разкрили тунел в основата на крепостта. За първи път в историята Цитаделата бе напусната от част от своите обитатели - десетима монаси и трима миряни, всичките с различна степен на наранявания - и оттогава вестниците не пишеха за нищо друго.

Клементи взе сутрешното издание на „Ла Република“, един от най-популярните италиански всекидневници, и прочете заглавието на първа страница:

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ ЗА ОЦЕЛЕЛИТЕ ОТ ЦИТАДЕЛАТА

Разкрита ли е истината за Тайнството?

Това бе въпросът, който бяха задали всички вестници, използвайки експлозията като повод да извадят наяве всеки мит и слух за Цитаделата и нейната прочута тайна. Основната причина, довела през IV в. до преместването на центъра на църковна власт от Руин в Рим, бе стремежът на църквата да се дистанцира от забуленото си в тайни минало. Оттогава Цитаделата се бе грижила сама за своите дела и сама бе поддържала реда сред членовете на своя орден. До днес.

Клементи взе друг вестник - британски таблоид с илюстрация на блестящ потир над Цитаделата и заглавие:

ЦЪРКВАТА В КРИЗА

Ще бъде ли разкрит „Светият Граал“ на всички тайни?

Публикациите в някои други вестници фокусираха вниманието върху по-зловещи и сензационни аспекти на историята. От тринайсетте души, слезли от планината, бяха оцелели едва петима, останалите бяха починали в резултат на получените наранявания. Материалите бяха богато илюстрирани: снимки, направени при оскъдно осветление над главите на парамедиците, които тикаха количките с лежащите върху тях монаси към линейките, снимки, направени вече с помощта на светкавици, на които ясно се различаваха зелените раса и червената кръв, която течеше от ритуалните рани върху телата им.

Цялата тази история бе нанесла кошмарен удар върху репутацията на църквата, беше я накарала да заприлича на някакъв смахнат таен средновековен култ. Подобна ситуация би създала сериозни проблеми дори в най-добрите времена на църквата, а сега - когато Клементи трябваше да се погрижи за толкова много други неща и се нуждаеше Цитаделата да пази тайните си по-строго от всякога - бе направо пагубна.

Кардиналът се отпусна тежко зад бюрото си, почувствал цялата тежест на отговорностите, с които бе натоварен. Като държавен секретар на Ватикана той бе де факто министър-председател на града-държава и упражняваше огромно влияние върху делата на църквата както на местно, така и на международно ниво. При нормални обстоятелства съветът в Цитаделата би трябвало да се справи със ситуацията в Руин. Подобно на Ватикана, Цитаделата също бе автономна държава в държавата и разполагаше със собствена власт и влияние, но от експлозията насам кардинал Клементи не бе получавал никакви - абсолютно никакви - новини от Руин. Именно това мълчание, а не врявата на световната преса безпокоеше кардинала най-силно. То означаваше, че преодоляването на кризата в Руин трябва да се превърне в негова основна задача.

Клементи протегна ръце над морето от вестници и въведе няколко команди в компютъра си. Пощенската му кутия бе задръстена със съобщения, свързани със задачите му за деня, но той не им обърна внимание и влезе в папката, озаглавена РУИН. Появи се прозорче, което поиска oт него да въведе парола, и той внимателно набра съответните символи, тъй като знаеше, че ако сбърка дори само една буква, компютърът му ще блокира и на специалистите ще им трябва цял ден, за да го оправят. Появи се изображението на пясъчен часовник, което показваше, че процесорът обработва сложния кодиращ софтуер, след което се отвори нова пощенска кутия. Беше празна. Нито дума от Руин. Кардиналът остави празно полето за тема на съобщението и написа:

Нещо?

Натисна „изпращане“ и след като видя как съобщението изчезва от екрана, подреди вестниците в спретната купчинка и прегледа някои от писмата и докладите, които очакваха подписа му.