Ричард Стейнбърг - Взлом

Подхвърли го на Джо, който скочи във въздуха с радостно цвъркане и възбудено свирукане.

— Така правят, когато са много щастливи — с тон на познавач каза Лукаш.

МАКС Е//

НУЛЕВ КОМПОНЕНТ Е ЧАСТ//

ДРУГИ ИМА//

— Не, не още. Но продължаваме да търсим.

Хесперианите го погледнаха и въпреки че бяха извънземни, в големите им детски очи без никакво съмнение имаше благодарност.

ДВАМА СА//

БЛАГОДАРНИ ДВАМА//

ПИКАРО ЗНАЕ//

ТИ//

НИЕ//

ПРИЯТЕЛИ//

ЗАВИНАГИ//

Преди Грег да може да им отговори, дори преди очите му да се бяха напълнили със сълзи, двамата извънземни се гмурнаха под пясъка и отнесоха със себе си втората част на липсващото устройство за насочване.

— Къде го намери? — попита Лукаш, загледан в пясъчните бабуни, носещи се към хоризонта.

— Ван Нес. Носеше го на шията си.

— А той знае ли къде са останалите? — попита Фос с искрено любопитство. — Защото аз нищо не мога да намеря в Интернет.

Грег видя двете следи да се кръстосват и да описват сложна плетеница в пясъка. Проследи скока във въздуха и плавното гмуркане обратно.

— Казва, че не знае. Само това и още едно. Но заявява, че щял да направи всичко по силите си, за да ги издири.

— Значи като вземем третото, за което споменаваш, оттам нататък нямаме никакви указания как да продължим?

Грег кимна.

— Горе-долу така е.

— Добре е… — проточи Део, забелязал как от плещите на приятеля му сякаш пада тежък товар. — И къде е третият компонент?

За пръв път от месеци насам, поне доколкото можеха да си спомнят, Грег широко се усмихна и каза:

— В специално конструиран сейф, заключен в хранилище, защитено от възможно най-скъпата охранителна система, последна дума на технологията — по-надеждна от тази, която преодоляхме, за да ги освободим — каза той, загледан към подскачащите същества.

— И къде е това място? — мрачно попита Фос.

Грег преметна ръка през плещите на стария си приятел.

— В банка, заобиколено от трийсет милиона долара в използвани банкноти.

Бившият наркоман го погледна със светнал поглед.

— Виж ти — цъкна с език старият хакер. — Защо ми се струва, че ще трябва да направим нещо за малките палавници? — Той се ухили. — Не бъркам, нали?

— Четеш мислите ми, старче — весело потвърди младият крадец. — Веднага щом се погрижа по един въпрос от лично естество.

— Най-строго охраняемо значи?

— Абсолютно — кимна Грег. — Смята се за най-надеждната банка в Америка. Но нали знаеш…

Фос се засмя, преди да чуе края на изречението. Знаеше го.

— … Никой не е в безопасност.

— Дяволски си прав, старче.

Грег хвърли един последен поглед към извънземните, които сякаш сърфираха по вълните нагорещен въздух, които вече танцуваха над дюните.

— Никой!

Ван Нес беше президент от един час, когато го въведоха в частния кабинет на Спийкъра. Съпровождан от жена си и Пол (Пол — бившият помощник на Секретаря и на Килбърн), той седна на специално подредените за срещата кресла.

От другата страна на пътеката седнаха адвокатите (Гавилан и Кейпърс), заедно с Роман и Магда.

Зад голямото богато инкрустирано писалище седеше съдия Алегзандър. На лицето й бе изписано тържествено, подходящо за случая изражение, хармониращо с приятната й външност.

Когато президентската охрана напусна залата, тя кимна на стенографката да започне протокола.

— Подновява се слушането по делото на Джо Грей и Макс Грей. Присъстват господин Линуд Кейпърс и господин Джон Гавилан от Бюрото за обществена защита, както госпожица Джейн Смит и… — Тя погледна към Роман. — Бихте ли съобщили името си за нуждите на съдебния протокол, сър?

— Роман Петеркеш. — Той го произнесе по букви на секретарката. — Присъствам като наблюдател от страна на жалбоподавателите. — Държеше се с достойнство, но вътре в себе си се отнасяше с подозрение към всякаква официалност.

Антоанет кимна.

— Освен това, от страна на правителството присъстват президентът Джес Ван Нес, първата лейди Моли Ван Нес и…

— Джон Смит — допълни бързо Пол.

Антоанет завъртя недоволно глава.

— По това дело се явяват доста хора с фамилията Смит. — Тя погледна Ван Нес в очите. — Господин президент, известен ми е статутът ви на върховен представител на изпълнителната власт в страната, но сигурен ли сте, че не предпочитате да ви представлява адвокат или може би назначения от вас нов главен прокурор?

Той отговори, без да се колебае, с уверена усмивка на професионалист:

— Напълно, Ваше Благородие. В края на краищата — усмихнато погледна той към другата страна, — това не е дело между антагонистично настроени противници.