Ричард Леймън - Къщата на Звяра

Убих всичките сводници, помисли си той. Кои са тези? Резервите. Когато се справя и с тях, ще съм свободен и ще се прибера у дома.

Страхът обаче шепнешком вещаеше смъртта му. Погледна надолу и видя, че цевта на автомата беше клюмнала и се топеше от високата температура.

О, Господи, Господи, сега ще ме хванат. Ще ме повалят. Ще ми отрежат главата. О, Господи!

Дишаше тежко. Сърцето му препускаше. Направи рязко движение в леглото. По гърба му се стичаше струйка пот. Прокара ръка през влажната си коса и я избърса в чаршафа.

Погледна будилника.

Беше едва пет минути след полунощ. По дяволите. Този път ме връхлетя много по-рано от обикновено. Когато кошмарът му се появеше в четири или пет часа сутринта, можеше да стане, да излезе да закуси и да започне деня си. Когато кошмарите го нападаха толкова рано, се чувстваше много зле.

Изправи се замаян. Потта върху голото му тяло стана студена. В банята се изсуши с хавлиена кърпа. След това облече халата и отиде във всекидневната на апартамента. Запали всички лампи. Включи телевизора. Премина бързо през всички канали. Даваха някакъв филм, който току-що бе започнал. Извади бира „Хамс“ от хладилника, кутия фъстъци от шкафа и се върна във всекидневната.

Посегна да отвори бирата и видя, че ръката му трепери.

Когато изпълняваше задача, никога не трепереше.

Джаджмънт Ръкър е железен.

Само да можеш да го видят сега.

По дяволите тези отвратителни кошмари.

Ще изчезнат. Винаги изчезваха. Въпрос на време.

По-добре е да гледа филма.

Опита се.

Когато бирата свърши, отиде в кухнята за още една кутия. Отвори консервата и погледна през прозореца. Лунната светлина образуваше сребърна пътека по водата. От другата страна на залива, върху хълмовете над Сосалито, мъглата се беше разстлала бяла като пряспа сняг. В мъгла беше обвит и почти целият мост Голдън Гейт. От него се виждаше само върхът на северната му кула с мигащата червена светлина. Вероятно другата кула също се подаваше от мъглата, но остров Белведере закриваше тази част от гледката. Вслуша се в тихия вой на сирената, която предупреждаваше за мъгливо време, след това занесе бирата във всекидневната.

Тъкмо се канеше да седне на дивана, когато пронизителен мъжки писък разцепи тишината.

Джуд се ослуша пред вратата на апартамент номер 315. Отвътре се чуваше как някой диша тежко. Джуд потропа тихо на вратата.

В края на коридора от една врата надникна жена с ролки на главата.

— Хайде по-тихо? Ако не, ще извикам ченгетата. Знаете ли колко е часът?

Джуд й се усмихна.

— Да — каза той.

Гневът, който беше изкривил лицето й, изчезна. Тя му се усмихна подканващо.

— Вие сте новият наемател, нали? Този от апартамент 308? Казвам се Сали Ленард.

— А сега си легнете, госпожице Ленард.

— Случило ли се е нещо с Лари?

— Аз ще видя.

Като продължаваше да се усмихва, Сали затвори вратата.

Джуд почука отново.

— Кой е? — попита мъжки глас.

— Чух писък.

— Извинявайте! Събудих ли ви?

— Не, вече бях станал. Кой изкрещя?

— Аз. Нищо особено. Сънувах кошмар.

— И вие наричате това нищо?

Джуд чу да се дърпа предпазната верига. Вратата се отвори и той видя мъж по пижама на райета.

— Говорите, като че ли знаете какво представляват кошмарите — каза мъжът. Въпреки че разрешената му от съня коса беше бяла като мъглата, изглеждаше на не повече от четиридесет години. — Казвам се Лорънс Мейуд Ашър.

Той подаде ръка на Джуд. Беше костелива и влажна. Вялото ръкостискане говореше за изтощеност и като че ли се опита да изсмуче сила от ръката на Джуд.

— Казвам се Джуд Ръкър — каза той, докато влизаше.

Мъжът затвори вратата.

— Добре, Джудсън…

— Цялото ми име е Джаджмънт.

Лари се развесели и попита закачливо:

— Като Страшния съд 6 6 Джаджмънт — judgement на английски език означава присъда, възмездие, преценка, решение. — Б.пр. ?

— Баща ми е баптистки свещеник.

— Джаджмънт Ръкър. Звучи очарователно. Искате ли малко кафе, Джаджмънт?

Той си спомни за отворената бира в своя апартамент. По дяволите, ще я използва утре като готви.

— Да, би било чудесно.

— Познавач ли сте?

— Съвсем не.

— Нищо, това ще ви достави истинска наслада. Опитвали ли сте някога ямайско кафе?

— Не, доколкото си спомням.

— Добре, ето че ще имате тази възможност. И вашето слънце изгря.

Джуд се усмихна, изненадан от оживеността на мъжа, който беше изкрещял.