Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Пристъпи към прага. Тайлър с тримата си приятели си отиваше — вече отминаваше будката за билети. Ще я настигне в мотела.

Влезе в сувенирния магазин и със смътно облекчение видя, че вътре има и други посетители. Зад щанда седеше недодяланият, мрачен на вид мъж, който провери билетите и представи Маги. Мъжът чукна поредната сметка на касовия апарат, а Гормън бръкна в джоба и изключи касетофона.

Надяваше се, че е записал целия разказ на Маги. Касетофонът трябва да е работил добре, уверяваше се той. В крайна сметка беше абсолютно нов и напълно същият като онзи, от който се бе отървал.

Трябва обаче колкото се може по-скоро да провери лентата. Ако, поради някаква причина, не е работил както трябва, ще се наложи да повтори обиколката. Надяваше се, че няма да слуша Маги втори път.

Другите посетители разглеждаха експонатите като гротескни и редки забележителности — творение на разстроено въображение, шарлатански трик за привличане на туристи. Гормън обаче не беше толкова глупав. За него обезобразените манекени изглеждаха не по-малко реални от набученото на оградата тяло на Брайън.

Брайън.

Спря се до рафта с пепелници и чинии. Погледна към касиера.

Този стар дядка със сигурност не би имал силата да качи Брайън там. Същото, двойно важеше за Маги. Само някой с изключителни физически възможности би могъл да го набучи и отново да го свали. Тези двамата може само да са съучастници. Според дневника Звярът живял с Елизабет Торн известно време, преди тя да му позволи да убие семейството й. Може би сега негова любовница е Маги. Трябва да обмисли този вариант.

Разхождайки се между рафтовете и витрините, Гормън се натовари с най-различни сувенири: пакет с шест цветни диапозитиви, показващи фасадата на къщата и някои от сцените на убийствата; половин дузина пощенски картички; лъскава малка книжка, богата с текст и снимки; сувенирна чаша с позлатена скица на къщата и надпис „КЪЩАТА НА ЗВЯРА — МАЛКАСА ПОЙНТ, КАЛИФОРНИЯ“; пластмасова изтривалка за гръб със същия надпис върху дръжката, която завършваше с чесало — бяла ръка с животински нокти; най-сетне две лепенки за автомобилна броня — „ПАЗИ СЕ ОТ ЗВЯРА“ с по една ръка от двете страни и с извити нокти, от които капе кръв, и „ОБИЧАМ КЪЩАТА НА ЗВЯРА“ с илюстрация на сградата. Гормън се усмихна, когато купи последната.

Разгледа магазина още малко, но не откри повече артикули, свързани по-конкретно с „Къщата на Звяра“. Занесе товара си до касата. Без нито дума, нито усмивка, мъжът започна да отчита стоката на касовия апарат. Изглеждаше нездрав и странно педантичен със сивата си работна риза, закопчана догоре, а едновременно с това бе пренебрегнал външния си вид — не се бе обръснал тази сутрин. По брадичката му бе набола сива брада. Гормън се изкашля, за да заглуши звука от включването на касетофона.

— Отдавна ли работите тук? — попита.

— Достатъчно дълго.

— Виждали ли сте Звяра?

— Не.

— Вярвате ли, че наистина съществува.

— Нали бяхте на обиколката — отговори мъжът, без да го погледне.

— Да.

— Онези хора не са умрели от магарешка кашлица.

Естествено нищо няма да знаеш за онези три тела, които случайно забелязах зад къщата снощи, ако те запитам, помисли той.

— Всичко двадесет и девет долара и шестдесет и осем цента.

Гормън плати в брой. Потърси с очи касовата бележка, но лентата все още се въртеше в апарата, когато мъжът загъна торбата, претоварена със сувенири.

— Мога ли да получа касовата бележка?

— На мен не ми трябва — той я откъсна и я тропна върху щанда.

Гормън бързо напусна къщата. Премигвайки на слънцето, потърси Тайлър и приятелите й. Не се виждаха никъде.

— Да те закарам ли до мотела? — попита Ейб.

Тайлър се отпусна тежко на предната седалка, опря колене в таблото, разтърси отрицателно глава и бавно разви ментоловата дъвка, която Нора й бе подала.

— Не — промълви тя, — не искам да оставам сама.

Ейб се чувстваше безпомощен. Искаше му се да облекчи страданието й. Искаше му се да я прегърне нежно и да я успокои, но знаеше, че само времето ще притъпи удара и мъката.

— Хей — обади се Нора, — хайде да отидем на плажа! Когато ми е тъжно, винаги настроението ми се оправя край океана.

Тайлър сгъна надве дъвката и я сложи в устата си.

— Добре, нямам нищо против.

— Банските ми са в мотела — каза Джек.

— Просто ще се разходим по пясъка.

— Мисля, че ще ми се доплува.

Забележката й изненада Ейб и му хареса. Много хора биха предпочели да се затворят сами със скръбта. Нейното отношение бе по-здравословно.