Джон Гришам: Адвокат на престъпници

Мотелът, в който съм отседнал в момента, се казва „Хамптън“ и е на двайсет и пет минути с кола от Майло. Струва шейсет долара на вечер, които щатът ще ми възстанови. В съседната стая е Партнър- едър, тежковъоръжен, който носи черни костюми и ме придружава навсякъде. Партнър е моят шофьор, бодигард, довереник, правен асистент, разносвач на стиковете ми за голф и единственият ми приятел. Спечелих си предаността му, когато съдебните заседатели го обявиха за невинен по делото за убийство на наркоченге под прикритие. Излязохме от залата ръка за ръка и от тогава сме неразделни. На два-три пъти колегите на жертвата се опитаха да го убият. Веднъж погнаха и мен.

И двамата отървахме кожата. Но се озъртаме.

В осем сутринта Партнър чука на вратата ми. Време е да тръгваме. Казваме си „добро утро“ и се качваме в колата - черен бус форд, пригоден за нуждите ми. Понеже ми служи и за кантора, задните седалки са разположени около сгъваема масичка, която се прибира към стената. Има и канапе, на което нерядко нощувам. Всички прозорци са затъмнени и бронирани. Вътре има телевизор, стереоуредба, интернет, хладилник, барче, два пистолета и резервен комплект дрехи. Сядам отпред до Партнър и на излизане от паркинга разопаковаме сандвичите си с наденичка, купени от заведение за бързо хранене.

Пред нас се движи полицейска кола без обозначителни знаци, която ни ескортира до Майло. Зад нас има още една. Последната смъртна заплаха получих преди два дни по имейла.

Партнър не обелва и дума, освен ако не го заговориш. Не съм определял такова правило, но го обожавам. Той изобщо не се притеснява от продължителните паузи в разговора, аз също. След като години наред не си казваме почти нищо, сме свикнали да общуваме с кимане, намигане и мълчание. По средата на пътя до Майло отварям папка и започвам да си водя бележки.

Двойното убийство е толкова зловещо, че нито един местен адвокат не пожелал да се заеме с него. А после арестували Гарди, защото само като го погледнел човек, му ставало ясно, че той е извършителят. Дълга коса, боядисана в катраненочерно, забележителна колекция от пиърсинги от шията нагоре и от татуировки от шията надолу, стоманени обици в същия стил, студени светли очи и самодоволна усмивка, която казва: „Добре де, направих го, сега какво?“. В първата си статия местният вестник го описва като „член на сатанински култ, който не за пръв път блудства с деца“.

И това ако е честно и непредубедено отразяване на фактите! Гарди никога не бе членувал в сатанински култ, а така нареченото блудство с деца не беше, каквото изглежда на пръв поглед. Но от този момент нататък Гарди беше виновен и аз още се удивлявам, че изобщо стигнахме дотук. Още преди месеци искаха да го окачат на въжето.

Излишно е да отбелязвам, че всеки адвокат в Майло беше затворил вратата си и си беше изключил телефона. В градчето няма Център за служебна защита - твърде малко е, - а оскъдният брой случаи се разпределят от съдията. Има неписано правило, че по-младите адвокати поемат тези нископлатени дела, защото (1) някой трябва да го направи и (2) по-възрастните адвокати са го правили, когато са били млади. Никой обаче не искаше да поеме защитата на Гарди и, честно казано, не ги виня. Това е техният град и техният живот, а захванеш ли се с такъв извратен убиец, със сигурност ще навредиш на кариерата си.

Като общество се придържаме към убеждението, че човек, обвинен в сериозно престъпление, има право на безпристрастен процес, но някои от нас се борят със себе си, когато става дума за подсигуряването на компетентен адвокат, който да гарантира въпросния справедлив процес. Адвокати като мен постоянно ми задават въпроса: „Но как представляваш такъв боклук?“. Светкавично отговарям: „Все някой трябва да го направи“, и подминавам.

Наистина ли искаме справедливи процеси? Не, нищо подобно. Искаме да се раздаде правосъдие, при това бързо. А какво означава това, зависи от всеки отделен случай.

И по-добре, че не вярваме в справедливите съдебни процеси, защото със сигурност няма такива. Презумпцията за невинност вече се превърна в презумпция за вина. Тежестта на доказването е пародия, защото доказателствата често са лъжливи. Вина отвъд основателното съмнение се разбира като: по-добре да го приберем, че ако евентуално го е направил, да не е на улицата.

Така или иначе, адвокатите си бяха плюли на петите и Гарди нямаше защитник. Показателно за репутацията ми - печално показателно или пък не - е, че не след дълго ми се обадиха. В този край на щата в средите на юристите е добре известно, че ако не можеш да намериш никого, се обаждаш на Себастиан Ръд. Той ще защити всеки!