Матю Райли - Летящ старт

Точно в 16:00, цели два часа преди официалния край на упражненията, Сиракюз обяви практиката за приключила.

— Днес свършихте добра работа. Вземете си по нещо разхладително и седнете.

Така и направиха.

Проблемът беше, че Сиракюз още не беше свършил.

Беше изкарал на екрана една голяма таблица.

— Пристигна току-що. Това е разпределението за утре. Четиринайсет участници. Подреждането се основава на досегашното класиране на участника в шампионата.

Джейсън заоглежда разпределението за състезанието. Приличаше на разпределение за турнир по тенис:

Джейсън зърна името си в долната половина на схемата. Срещу кого щеше да е първото му голямо състезание?

О, не!

Ериъл Пайпър.

Първото му голямо състезание щеше да е срещу единствената му приятелка в спортното училище. Как гласеше старата поговорка: „На пистата приятели няма“.

Във всеки случай, като гледаше участниците в долната половина на схемата — Ериъл, Барнаби Бейкър и Айзая Уошингтън — му хрумна, че това е по-тежката група.

С отвращение отбеляза, че принц Зейвиър и Барнаби Бейкър са спечелили бай 2 2 Bye (англ.) — бонус за класиралите се напред състезатели, които получават право да минат в следващия кръг, без да играят. — Б.пр. за първия кръг. Тъй като в турнира имаше само четиринайсет участници, класираните на първите две места получаваха бонуса на бай още в първия кръг.

Форматът за деня беше известен като състезание по двойки: две коли се надбягват в оградена писта с формата на сплескана осмица. Можеш да спечелиш надбягването само по два начина: като надминеш по обиколки противника си, а ако никой не е надминал другия, като прекосиш първи финала след 100 обиколки. Тъй като пистата не беше дълга — за една обиколка бяха нужни 30 секунди — за 100 щяха да са нужни около 50 минути.

— Е, имате ли някакви въпроси за утре? — попита Сиракюз.

Това изненада Джейсън.

Беше първият път, когато Сиракюз предлагаше съвет за предстоящо състезание.

— Разбира се. Каква е тайната на състезанията по двойки?

— Е, господин Чейсър, ти цепиш направо, а? — отговори Сиракюз замислено. — Каква е тайната на състезанията по двойки? Какво ще кажеш за това: „Никога не се отказвай. Никога не казвай: «Не мога повече».“. Независимо колко безнадеждно изглежда положението ти, никога не се предавай. Някои състезатели рухват, когато нещо не върви както трябва или противникът им ги настъпва по петите. Просто се отказват, пускат другия да мине и губят състезанието. Никога не го прави. Защото не знаеш той какви проблеми има под фюзелажа си. Можеш да се откажеш от победата само две секунди преди той да влезе в питстопа.

— А какво ще кажете за питстоповете по време на състезанията по двойки? — намеси се Сали.

— Трябва да са много бързи — отвърна Сиракюз. — Когато всяка обиколка трае трийсет секунди, не можеш да си позволиш питстоп по-дълъг от петнайсет. Ако продължи повече, противникът ти ще се залепи за теб. И ще се озовеш на крачка от грешката и поражението.

Бъг прошепна нещо на Джеймс.

— Бъг пита: кога да влизаме в питстопа? Рано, късно? Първи или винаги втори, както пише в учебниците?

— Питстопът е Х-факторът в късите надбягвания — обясни Сиракюз, — защото винаги, когато спреш, рискуваш да не потеглиш отново. Много състезатели са влизали в питстопа, за да не излязат повече, и са наблюдавали безпомощно как техният противник върти обиколка след обиколка, за да спечели лесна победа. Затова книгите съветват да влизаш в пита втори. Съгласен съм с това. И затова днес исках да упражнявате питстопове.

Погледна Сали и добави:

— Колкото по-дълго продължи късото надбягване, толкова работата в пита става по-важна. Ще трябва да решиш дали да извършиш пълно сервизно обслужване, или само да смениш магнитните дискове. Важното е да си на пистата. Докато си на нея, дори да си само с един магнитен диск, пак можеш да спечелиш. Никога не се отказвай. Никога не казвай: „Не мога повече!“. Но от всичко — обърна се към Джейсън, — което видях досега, за теб, господин Чейсър, това не е проблем.