Матю Райли - Летящ старт

По обяд в Хобартския кралски яхтклуб започнаха да пристигат огромни летящи яхти. Те принадлежаха на известни кинозвезди и прескочили за малко политици и, разбира се, на шефовете на автомобилни фирми и собствениците на отбори. Цял нает летящ лайнер пристана на кея и стовари тълпа блестящо облечени жени и елегантни мъже — елита на Европа и американското Източно крайбрежие.

Последни пристигнаха и най-известните гости — професионалните пилоти, учили в спортното училище.

Ла Бомба Ромба от Италия.

Фабиан от Франция.

И Ангъс Карвър, боен пилот и член на елитния отбор на американските военновъздушни сили.

Това беше парад на знаменитостите. Медиите направо подлудяха.

Обаче Джейсън не можеше да го разбере.

Що се отнасяше до него, той смяташе Спонсорския турнир за състезание по елиминиране. Обаче за всички тези хора той се свеждаше до присъствие на галаприема с вечерно облекло тази вечер и галавечерята в чест на победителите в събота вечерта, за да въртят сделки и за да ги видят. Не пропускаха и всички по-малки купони на открито. Очевидно Спонсорският турнир беше едно от големите събития в световния календар на висшето общество.

Джейсън нямаше представа какво е висше общество.

Към три часа за пълната радост на медиите пристигна най-голямата частна яхта. Но носа й имаше кралски герб.

Кръстът на кралското семейство на Монези.

Бащата на принц Зейвиър, крал Франсис Монезки, беше дошъл да гледа как най-големият му син се състезава.

Докато ставаха всички тези събития, Джейсън, Бъг и Сали имаха часове: Джейсън и Бъг под надзора на Скот Сиракюз се упражняваха на симулатора по виртуални писти, осеяни с „дяволски фенери“.

В същото време Сали беше заета да монтира в техния бокс две видеокамери, защото след това предстоеше час упражнения по влизане в питстопа — Сиракюз смяташе, че през последните състезания влизането в бокса на „Аргонавт“ е било малко хаотично, и искаше Сали да може да види какво прави преди, по време и след всеки стоп.

Интересното беше, че Хорейшо Уонг и Айзая Уошингтън отново бяха твърде неразположени, за да влязат в часовете.

Джейсън подозираше, че се преструват, за да могат да измъкнат малко време за почивка преди големия ден. И двамата се бяха класирали за турнира и странното беше, че и преди, когато боледуваха, на следващия ден се състезаваха сякаш не им е имало нищо.

От своя страна, Сиракюз дори не мигна, когато училищната сестра му звънна, за да му съобщи за тяхното неразположение.

Странно, но Джейсън усети, че Сиракюз се отнася с повече уважение към отбор „Аргонавт“, отколкото към двата други отбора, просто защото бяха дошли на училище, макар че умората им личеше. Изглежда, печелеха уважението на своя учител с това, че се придържаха към строгия му учебен план.

Джейсън и Бъг трябваше да се срещнат с родителите си на речния бряг, но когато стигнаха до уговореното място, видяха, че ги чака само Хенри Чейсър.

— Къде е мама? — попита Джейсън.

— Плете — отговори Хенри. — Не знам какво й влезе в главата, но снощи, когато се върнахме, извади чантата с плетките и плете до след полунощ.

— О, боже…

Обядваха сандвичи и гледаха летящите лодки по реката.

След това отново на училище — беше дошло време за упражненията в питстопа.

Това беше може би най-тежкият час, защото Сиракюз ги товареше здраво — и всичко се наблюдаваше от всевиждащите видеокамери.

Сиракюз ги накара да упражнят и една почти архаична форма: ръчен питстоп. В бокса нямаше електричество и Сали трябваше да монтира шестте магнитни диска на „Аргонавт“ ръчно.

Бъг измисли как да направи такъв питстоп по-бърз: когато видя, че Сали се измъчва, изскочи от кабината да й помогне.

— Навигатор! Отлична идея. Днес не се срещат често ръчни питстопове, но може да се случи да няма ток. Това, че е спрял, не значи, че и състезанието е приключило. Точно така трябва да се справиш с подобен проблем: слизаш от колата и помагаш на своя старши механик. Браво, господин Бъг!

Малкият засия от удоволствие.

През няколко стопа се събираха пред мониторите, за да изгледат заснетия материал. Сали се смръщи, докато гледаше какво прави.

— Ха, заела съм целия бокс. Изтощени дискове ето там, бутилки с охладителна течност тук и навсякъде разхвърляни бутилки със сгъстен въздух. Боже, нямах представа…

Сиракюз кимна.

— Можех да ти кажа и можех да те посъветвам какво да направиш, но понякога човек трябва сам да види.