Матю Райли - Летящ старт

Моралес изпука с пръсти. Извисяваше се над Бъг. Сви ръка в юмрук и го пъхна под очилатия нос на малкия.

— Това е наградата ти, очилато магаре такова!

Замахна да удари Бъг в лицето, но Джейсън се хвърли напред и избута братчето си от траекторията на удара — и отнесе цялата му тежест вместо него.

Блъсна се в стената. Силно. От носа му рукна кръв.

— Опа! Извинявай! — подигра му се Моралес. И отново тръгна към Бъг, който се отдръпна към стената безпомощен, ужасно уплашен…

— Не! — изкрещя Джейсън, изправи се и застана пред Бъг. — Не го пипай!

Бъг мразеше да го докосват, абсолютно мразеше. По дяволите, та той позволяваше само на двама души на света да го прегръщат: на Джейсън и на майка им. Не даваше дори на баща им да го гушка. Един як удар от Гуидо Моралес сигурно щеше да го докара до ступор.

Джейсън трябваше да направи всичко възможно да попречи на този гадняр да докосне Бъг… дори това да означаваше да изиграе ролята на боксова круша.

— Ей, задник, ако искаш да си опитваш късмета с някого — викна той на Моралес, — защо не се пробваш с мен?

Примамката подейства.

— Задник? Задник значи? — присмя му се Моралес. — Ах, ти, малък никаквец…

И стовари кроше в корема на Джейсън. Ударът беше неочакван и силен. Джейсън се преви, залитна, но не падна.

Преглътна.

Изправи глава.

Погледна Моралес право в очите. И му се подигра:

— Удряш като момиче.

Два нови светкавични удара го свалиха на колене.

Моралес надвисна над него.

— Достатъчно! — Гласът на принц Зейвиър изкънтя от горния край на тъмното стълбище.

Моралес потърка кокалчетата си и се дръпна от Джейсън.

— Май си забравил какво ти казах, когато пристигнахме тук: човек никога не знае какво произшествие може да се случи на подобно място. До скоро, Чейсър.

Джейсън погледна нагоре към Зейвиър Зонора.

— Следващия път, Зонора, гледай да се изправиш срещу нас на място, където се брои. На пистата.

Сянката не отговори.

Големите момчета изчезнаха в мрака също толкова бързо, колкото се бяха появили. Джейсън и Бъг останаха сами на стълбището.

Бъг се втурна към Джейсън — очите му бяха пълни със сълзи — и го прегърна.

Джейсън се изправи, докосна носа си и изохка.

Бъг прошепна нещо.

— Няма нищо, малкият. Нали сме братя.

На следващия ден в училищната зала за брифинги имаше голяма изненада.

На подиума, освен директора по състезанията Колдър се качи не друг, а самият директор на спортното училище Жан-Пиер Леклерк.

— Пилоти — започна той от катедрата, — искам да направя едно съобщение. Получихме чудесни новини. Току-що дойде информацията от Асоциацията на професионалните пилоти за участниците от пилотското училище в Ню Йорк Чалънджър.

Залата забръмча.

Ню Йорк Чалънджър беше част от едноседмичния нюйоркски спортен фестивал, апогеят на състезанията от ФЛК, който се провеждаше всеки октомври. А върхът на сладоледа по време на фестивала беше поредицата „Ню Йорк Мастърс“: четири различни състезания, като всеки ден се провеждаше по едно: суперспринт, състезание на вратички, масово преследване и накрая състезание за издръжливост на дълги разстояния с търсене на трофей. Спортният фестивал беше не само отдаване на почит към състезанията, но и най-желаната и престижна титла в състезанията с летящи коли на света и последният от четирите Големи шлема.

Обаче Ню Йорк Чалънджър се провеждаше, два дни преди сериите от Ню Йорк Мастърс. Беше сложно състезание от обиколки по улична писта, която криволичеше из улиците и парковете на Ню Йорк Сити.

Участието ставаше само чрез покана и обикновено там можеха да се видят изгряващите и новопристигащите състезатели от сателитните лиги. Често на школи като Международното училище за пилоти се даваха по няколко покани, за да ги раздадат по свое усмотрение. Да участваш в Ню Йорк Чалънджър беше не само чест — това беше и невероятна възможност за всеки нов пилот, защото караше пред очите на професионалните отбори, които щяха да са там заради Ню Йорк Мастърс.

— Имам удоволствието да обявя — продължи Леклерк, — че тази година Асоциацията на професионалните пилоти предоставя четири покани за участие в Ню Йорк Чалънджър. В съгласие с традицията в училището, която продължаваме, те ще бъдат отправени към заемащите четирите първи места в училищния шампионат в неговия край през септември.

Бръмченето в залата се усили: пилотите и техните отбори започнаха да обсъждат и да пресмятат шансовете си да се доберат до първите четири места.