Матю Райли - Летящ старт

Когато се върна в бокса, завари отбора на Уонг да танцува победоносно. От екипа на Уошингтън също бяха доволни, че са завършили добре.

Скот Сиракюз също беше там и когато го видя, само поклати глава.

— Господин Чейсър, господин Чейсър, смел ход. Но също така и глупав. При повече от две хиляди състезания, проведени в това училище, само десет са спечелени от пилоти, които са пропуснали последния си питстоп. Така процентът на успех може да се сметне като 0,005%. Може и да ти се струва много смело, когато виждаш по телевизията Алесандро Ромба да го прави, но погледнато статистически, да пропуснеш последното спиране е глупава тактика. Моля, докато съм ти наставник, не го прави отново, защото някой ще вземе да си помисли, че окуражавам подобни глупости.

— Господин Уонг, добро каране. Изключителна работа на твоя старши механик. Господин Уошингтън, завоите ти имат нужда от изглаждане, но като цяло добра работа. А ти, господин Чейсър, имаш да работиш още много. Трябва да залягаш на техниката си и карай своя старши механик внимателно да проверява питмашината преди всяко състезание. — Сиракюз се обърна да си върви. — Момчета и момичета, това е всичко за днес. Ще се видим утре на Състезание 16. Както обикновено трябва да сте на питлейна два часа преди старта. Лека нощ.

И си тръгна.

Следващите няколко състезания минаха без големи произшествия — нямаше повредени части или изтощени магнитни дискове.

Само истинска надпревара.

„Аргонавт“ показа няколко обещаващи финала. Първо едно трето, после пето място, което го изкачи на петнайсето място в общото класиране.

Ериъл Пайпър предизвика малка сензация, когато открадна победата от Барнаби Бейкър на последния завой в Състезание 18. Обаче след това отново я притиснаха технически проблеми и през следващите състезания два пъти не завърши и се смъкна на 14 място.

На Ериъл не й пукаше — победата й в Състезание 18 й осигуряваше старта в многоочаквания Спонсорски турнир.

Джейсън обаче все още нямаше победа.

В Състезание 22 едва не спечели — това беше надпревара на вратички около изкопите на стария миньорски град Куинстаун, но се класира втори след Зейвиър Зонора. В този ден отново необичайно за сезона се лееше дъжд — толкова силен, че няколко от арките на вратичките рухнаха заради свличания на почвата и състезанието едва не беше отменено.

По време на самото състезание Бъг надмина себе си, като измисли много умен състезателен план — никой от другите навигатори и дори този на Зонора не се беше сетил за този маршрут.

Джейсън изпълни плана добре, но принц Зейвиър беше невероятен пилот — а в дъжда направо страхотен — и макар планът на неговия навигатор да беше по-обикновен, не беше по-малко резултатен със Зейвиър зад волана. Черния принц успя да спечели състезанието само с една точка преднина.

Джейсън сам се наруга. Състезателният им план беше страхотен, работата на Сали при питстоповете беше отлична. Неговото пилотиране беше причина да загубят. Той се беше оказал най-слабата брънка.

А сега оставаха само три състезания, за да спечели.

Същия ден се случи още нещо странно.

Докато стоеше на почетната стълбичка с Бъг и Сали, Джейсън забеляза Барнаби Бейкър — той беше завършил на 9-о място — вторачен нагоре в него, а до него Зороастро — неговия и на Зейвиър учител.

Забеляза и че Зороастро посочи Бъг и прошепна нещо в ухото на Барнаби.

Барнаби кимна.

Само Джейсън забеляза случилото се от висотата на подиума. Не знаеше какво може да значи това.

Но същата вечер разбра.

Вечерта, когато с Бъг се върнаха в спалното от вечеря, лампите на стълбището за техния етаж не светеха.

Целият район беше тъмен и тих. Предвещаващ нещастие.

На средата на стълбите четири неясни силуета — два пред тях и два зад гърбовете им — изскочиха от мрака.

Бяха попаднали в капан.

Двамата пред тях бяха принц Зейвиър и Барнаби Бейкър. Двамата отзад: набитият Оливър Кох и навигаторът на Барнаби — лукавият Гуидо Моралес.

— Брей, това била детската градина. Добро състезание, деца. Недостатъчно добро, но прилично усилие.

— Благодаря… — Джейсън се опита да продължи нагоре, но Барнаби и Зейвиър му препречиха пътя.

Моралес започна да се изкачва по стълбите, впил поглед в Бъг.

— Вие, малките, си падате по състезанията на вратички. Обичате стратегиите за тях. Харесва ви да си начертаете свой собствен курс.

— Какво искаш? — попита Джейсън.

— Чейсър, Чейсър — въздъхна Моралес. — Да знаеш, това ти е проблемът. Смяташ, че всичко се върти около теб. Не. Сега става дума за него : за твоето малко навигаторче. Просто искам да си поговоря с него. Да го поздравя за измислянето на такъв страхотен курс днес. Да му дам една малка награда.