Лий Чайлд: Не се връщай

Морган си тръгна след около час. Ричър го видя съвсем ясно. Седанът без отличителни знаци излезе от портала и пое по трилентовото шосе, минавайки на метри от него. Той успя да зърне Морган зад волана, облечен в бойната си пижама, с очила на носа и зализана коса. Държеше волана с две ръце и гледаше право пред себе си като бабичка, тръгнала на пазар. Габаритите му примигнаха в огледалото на Ричър, после изчезнаха.

Ричър продължи да чака.

Напускането на служителите отне петнайсетина минути. Изнесоха се с пет коли, три от които завиха надясно. В четири от тях имаше само по един човек, а в петата бяха трима. Всички бяха покрити със ситни капчици роса, а от ауспусите им излитаха бели облачета. Когато двигателят е студен, изхвърляните от него газове винаги са бели.

Автомобилите се стопиха в далечината. Наляво и надясно. Белият дим се разсея и светът наоколо отново опустя.

За всеки случай Ричър изчака още известно време. Не се случи нищо. На петдесет метра от него старата сграда изглеждаше тъмна и безлюдна. Той включи на скорост, спусна се по лекия наклон и премина през портала. На пост в будката беше друг войник. Млад, с безизразно лице. Ричър спря пред него и натисна бутона за сваляне на стъклото.

— Сър? — попита младежът.

Ричър му се представи.

— Явявам се по служба, както ми е заповядано.

— Сър? — повтори момчето.

— Името ми трябва да фигурира в списъка.

Момчето провери и кимна.

— Да, сър. Майор Ричър. Но за утре сутринта.

— Заповедта ми е да се явя преди осем нула-нула.

— Точно така, сър. Но сега е двайсет и три нула-нула.

— Което пак е преди осем нула-нула, нали така?

Войникът не отговори.

— Въпрос на хронология — рече Ричър. — Горя от нетърпение да се залавям за работа и затова съм дошъл малко по-рано.

Мълчание.

— Можеш да се обадиш на полковник Морган. Би трябвало вече да се е прибрал.

Мълчание.

— Или да се свържеш с дежурния сержант.

— Да, сър — кимна младежът. — Това ще направя.

Набра вътрешен номер, послуша и каза:

— Сержантът моли да почакате на пропуска във фоайето, сър.

— Разбира се — кимна Ричър, насочи се към паркинга и спря до червеното двуместно купе, което си стоеше на същото място.

Той слезе, заключи колата и тръгна към входната врата. Фоайето беше тихо и пусто. Това беше разликата между нощта и деня. Но сержантът на пропуска беше същата дама, която вече познаваше. Очевидно приключваше с работата си и се канеше да си тръгва. Седеше на въртящ се стол и чукаше нещо по клавиатурата. Вероятно графика за следващия ден. Всичко в армията трябваше да бъде в писмен вид, прегледно и ясно. Жената престана да пише и вдигна глава.

— И тази визита ли ще бъде официално регистрирана? — подхвърли Ричър.

— Каква визита? — сви рамене тя. — Наредих на редника на портала да не отбелязва нищо.

Вече не беше сдържана и лаконична. Не и след като натрапникът Морган си беше заминал. Беше млада, но безкрайно компетентна. Като всички сержанти по света. На табелката отдясно на гърдите й пишеше Лийч .

— Знам кой сте — каза тя.

— Познаваме ли се? — вдигна вежди Ричър.

— Не, сър. Но вие сте доста известен тук. Били сте първият командир на частта.

— Знаете ли защо се връщам?

— Да, сър. Бяхме информирани.

— Каква беше реакцията?

— Смесена.

— А лично вашата?

— Сигурна съм, че има убедителни причини за това, сър. Шестнайсет години са много време, а това означава, че нещата имат политическа окраска. Обикновено това се оказва пълна глупост. Но дори и да не е така, онзи тип със сигурност си го е заслужавал…

Ричър не каза нищо.

— Мислех да ви предупредя още при първата ви поява — добави Лийч. — Най-добрият ви ход беше просто да изчезнете. Но нямаше как да го направя, сър. Съжалявам, но получих изрична заповед…

— Къде е майор Търнър? — попита Ричър.

— Дълга история — въздъхна младата жена.

— И все пак?

— Командироваха я в Афганистан.

— Кога?

— Вчера по обед.

— Защо?

— Имаме наши хора там. Възникнал е някакъв проблем.

— Какъв проблем?

— Не знам.

— И?

— Така и не е пристигнала.

— Сигурна ли сте?

— Абсолютно.

— Къде са я изпратили тогава?

— Никой не знае.

— Кога се появи полковник Морган?

— Няколко часа след отпътуването на майор Търнър.

— Колко часа?

— Около два.

— Даде ли някакви обяснения за появата си?

— Даде да се разбере, че е заради освобождаването на майор Търнър.

— Нещо по-конкретно?