Лий Чайлд: Не се връщай

— Това е хубаво.

— Не чак толкова — поклати глава Морган. — Там пишеше „за неопределено време“, но Върховният съд ни прецака, налагайки три основни ограничения.

— Които са?

— За да се върнеш в армията, трябва да се радваш на добро здраве, да си под петдесет и пет и да се поддаваш на обучение.

Ричър замълча.

— Как си със здравето? — попита Морган.

— Добре съм.

— На колко години си?

— Далеч под петдесет и пет.

— А способен ли си да се обучаваш?

— Съмнявам се.

— Аз също. Но да не прибързваме със заключенията, това ще го установим емпирично.

— Сериозно ли говориш?

— Абсолютно — кимна Морган, изпъна рамене и тържествено обяви: — Джак Ричър, считано от този момент на тази дата, ти си официално възстановен на военна служба!

Ричър не каза нищо.

— Връщаш се в армията, майоре — ухили се Морган. — От днес нататък задникът ти е мой!

Специални церемонии не бяха предвидени. Нито връчване на заповед, нито инструктаж. След последните думи на Морган в стаята изведнъж стана по-тъмно. Причината се криеше в широкия гръб на униформения пазач, който засенчи светлината, проникваща от коридора през матираното стъкло. Ричър го виждаше нашарен — от дългите непрозрачни ивици, спускащи се вертикално. Висок и широкоплещест мъж, застанал с гръб към вратата в стойка „свободно“.

— Длъжен съм да те информирам, че имаш право на обжалване — добави Морган. — Ще се запознаеш с процедурата и ще ти осигурим адвокат.

— Ще ми осигурите?

— Въпрос на елементарна логика. Ти ще обжалваш с надеждата да се отървеш. Току-що си възстановен, което означава, че ще получиш това, което прецени армията. Мога да те уверя, че ще бъдем справедливи.

— Не си спомням за никакъв Хуан Родригес! — каза Ричър.

— По този въпрос също ще ползваш услугите на адвокат.

— Какво се е случило?

— Ти ми кажи — изгледа го Морган.

— Не мога, защото не помня.

— Нанесъл си му тежки мозъчни травми, които впоследствие са дали усложнения.

— Кой е бил той, по дяволите?

— Отричането не може да работи вечно.

— Аз не отричам нищо. Просто ти казвам, че не си го спомням.

— Този въпрос ще го обсъдиш с адвоката си.

— А коя е Кандис Дейтън?

— И това ще обсъдиш. Но с друг адвокат.

— Защо с друг?

— Защото става въпрос за две отделни разследвания.

— Арестуван ли съм?

— Все още не — отвърна Морган. — По този въпрос имат думата прокурорите. Но дотогава ще изпълняваш заповедите ми. Засега запазваш предишния си чин. Назначен си пак в тази част и ще работиш в тази сграда. Това означава, че сутрин трябва да си тук преди осем нула-нула. Нямаш право да напускаш района. Под район се разбира окръжност с радиус осем километра и център това желязно бюро. Ще бъдеш настанен на място, което ти определи армията.

Ричър замълча.

— Други въпроси, майоре? — попита Морган.

— Трябва ли да нося униформа?

— На този етап не.

— Какво облекчение!

— Не е смешно, Ричър! Положението е много сериозно, най-вече за теб. По принцип за убийство се лежи до живот в „Левънуърт“. Но ти в най-лошия случай ще получиш десет години за непредумишлено убийство, особено ако се вземе предвид фактът, че престъплението е било извършено преди шестнайсет години. Но и най-добрият случай не е много привлекателен, тъй като ще бъдем принудени да вземем предвид първоначалното престъпление. По моя преценка ще те осъдят поне за непристойно поведение по време на служба и ще последва ново уволнение — този път позорно. Но подробностите ще научиш от адвоката си.

— Кога?

— Вече сме уведомили юридическия отдел.

В старата сграда нямаше килии, нямаше помещения с решетки. Никога не беше имало. Само канцеларии и нищо друго. Ричър остана там, където беше — на стола за посетители. Морган придърпа лаптопа и започна да почуква по клавиатурата, а Ричър напразно ровеше из паметта си, за да открие човек, наречен Хуан Родригес. Преди шестнайсет години беше командир на частта едва от няколко месеца. Твърде отскоро. Той познаваше куп латиноамериканци — както в службата, така и извън нея. Беше се случвало да раздава юмруци — както в службата, така и извън нея. Включително и на латиноамериканци, но сред тях не си спомняше някой с фамилия Родригес. Ако този човек бе представлявал някакъв интерес за 110-та специална разузнавателна част, Ричър със сигурност щеше да е запомнил името му. Особено на онзи ранен етап, когато всички случаи му изглеждаха важни. Сто и десета част беше експериментална формация, чиито действия се следяха под лупа. Всеки резултат се подлагаше на анализ и оценка. Всяка грешка — на аутопсия.