Ричард Касъл - Жега

— Какво търсим?

— Не това.

— Но искаше да спра на този кадър.

— Точно така. И какво правехме досега? Фокусирахме на лицето, защото ни трябваше снимка за идентифициране, нали?

Роули я погледна и се усмихна.

— А, схванах. — Той смали лицето на Поченко и насочи вниманието си другаде.

На Ники й хареса какво си бе избрал за фокус.

— Точно така, ето там. Роулс, бързо схващаш. Ако продължаваш, отсега нататък ще ти давам да проучваш всички охранителни записи.

— Значи вече знаеш за плана ми да стана цар на охранителните записи в участъка. — Когато увеличи избрания образ, се облегна и попита:

— Как е така?

— Затворете телефонните линии. Имаме победител.

Ръката на Поченко изпълваше екрана. На нея — нелош кадър на пръстена, който Лорън й показа в депото.

— Принтирай ми го, цар Роули.

Минути по-късно добави снимката към непрекъснато растящата поредица образи на бялата дъска. Руук се подпираше на стената и ги наблюдаваше. Вдигна ръка.

— Разрешено ли ми е да питам нещо?

— Руук, винаги предпочитам въпрос пред опитите ти за оригиналничене.

— Значи може. — Той пристъпи до дъската и посочи снимките от аутопсията на Матю Стар. — Какво точно каза приятелката ти трупояд за синините и пръстена?

— Има си име, Лорън, и не е трупояд, а съдебен патолог. А каза, че синините по торса му носят отпечатък от пръстена, с изключение на една. Виж. — Тя му показа. — Синини с пръстена: тук, тук, тук, и тук.

Руук на свой ред посочи една синина.

— Тази обаче е от същата ръка и няма следа от пръстен.

— Може да го е махнал — рече Ники.

— Извинете, ъ, детектив, но кой сега си измисля теории? — намеси се той. Ники поклати глава. Мразеше, че е толкова сладък. Донякъде. Той продължи: — Поченко е носел пръстена, когато двамата с Майрик са наминали да „убедят“ Стар да си плати дълга, нали? — Руук пусна няколко крошета във въздуха. — Бум, бум, бум. Накарай Роули пак да се разрови из записа и се хващам на бас, че на излизане Поченко още носи пръстена.

Хийт повиши глас:

— Роули?

— Мразя те — отвърна детективът и презареди записа, за да провери.

— Когато си тръгват, оценителката идва за срещата си и си тръгва. Теорията ми е следната — каза Руук. — Тази синина тук, без пръстена, е от по-късно, когато същия следобед Поченко се връща, за да убие Матю Стар. Преди това руснакът е изгубил пръстена в схватката с Барбара Диърфийлд.

Хийт прехапа устни и се замисли.

— Всичко звучи добре, дори много вероятно.

— Е, не дадох ли достатъчно добро обяснение за това кога е убита Диърфийлд?

— О, за това съм съгласна с теб. Но пропускате нещо още по-важно, г-н репортер.

— Кое?

— Голямото „защо“. Ако между двете убийства има връзка, защо Поченко е убил първо Диърфийлд? Така ще разберем мотива. След това просто го проследяваме и обикновено откриваме убиеца.

Руук погледна първо дъската, след това нея.

— Да знаеш, че Мик Джагър никога не ме е карал така да си напъвам мозъка.

Тя обаче почти не го слушаше. Вместо това наблюдаваше Очоа, който тъкмо влизаше.

— Дадоха ли? — попита Ники. Очоа вдигна няколко сгънати листа. — Отлично.

— Какво става? — неразбиращо рече Руук.

— Някои чакат да им дойде влакът, аз чакам да ми дойдат заповедите за обиск. — Хийт взе чантата си от бюрото. — Ако обещаеш този път да си послушен, ще ти дам да дойдеш и да гледаш как арестувам някого.

Хийт и Руук изкачиха стъпалата до втория етаж на полусринатия блок и тръгнаха по коридора. Постройката бе в Хелс кичън 54 54 Квартал в Манхатън, известен до началото на 90-те като дом на семейства от работническата класа. През последните 20 години, благодарение на централното си разположение, става все по-привлекателен за по-заможни обитатели, особено актьори, поради близостта си до Бродуей, както и до филмовата и Театралната школа Actor’s Studio. — Б.пр. , от червеникавокафяв пясъчник, а някой явно бе решил, че й трябва само боя, защото всичко по нея, макар и разпадащо се, бе пребоядисано. По това време на деня във въздуха тегнеха миризмите на дезинфектант и готвено. Жегата правеше така, че миризмата почти можеше да се докосне.

— Сигурна ли си, че е тук? — прошепна Руук. Дори така гласът му проехтя като в катедрала.

— Напълно — отвърна тя. — Цял ден го наблюдаваме.

Ники спря пред номер 27. Месинговите цифри отдавна и многократно бяха пребоядисвани. Ники обхвана кръста му и го премести настрани.

— В случай, че онзи стреля. Не си ли гледал риалити предавания за полицаи? — Тя застана от другата страна на вратата. — Стой в коридора, докато не ти дам знак, че всичко е наред.