Ричард Касъл - Жега

— Записал ме е?

— Адвокатът на г-н Стар го е предоставил, когато е подал жалбата срещу вас.

— Хайде, детектив, хората постоянно говорят как ще убият някого.

— И понякога го правят.

Руук наблюдаваше, седнал на перваза на прозореца, и поделяше вниманието си между Омар Ламб и самотния блейдър 13 13 Блейдър — жаргонно наименование на човек, каращ ролери. — Б.пр. , борещ се с жегата тридесет и пет етажа по-надолу, на площадката за каране на кънки „Тръмп“ в Сентръл парк. Засега, помисли си Хийт, слава Богу, не изглеждаше решен да нарушава указанията й и да се включва в разговора.

— Матю Стар бе титан в нашето поле и ще ни липсва. Уважавах го и дълбоко съжалявам за онова обаждане. Смъртта му е загуба за всички ни.

От самото начало Хийт бе разбрала, че по този ще трябва да се поработи. Когато влязоха, дори не погледна значката й, не поиска адвокат. Рече, че няма какво да крие, а и да имаше, тя усещаше, че е твърде умен, за да изтърси някоя глупост. Този не би се хванал на номера с „животните в ареста“. Затова кръжеше край него и чакаше да се появи пролука.

— А защо злобата? — попита тя. — Защо сте побеснял така срещу конкурента си?

— Конкурент? Матю Стар нямаше уменията да се пише мой конкурент. Трябваше му стълба, само за да ми целува задника.

Ето. Откри рана в дебелата кожа на Омар Ламб. Егото му. Посръфа го: изсмя се.

— Глупости.

— Глупости? „Глупости“ ли ми каза? — Ламб скочи на крака и героично закрачи покрай своето бюро-крепост. Това определено нямаше да е реклама на парфюм.

Тя не трепна.

— Стар е имал на името си повече собственост от всеки в града. Много повече от вас, нали?

— Безполезни адреси, места с ограничения от природозащитни закони, ограничени права… какво значи „повече“, когато са повече лайна?

— Звучи ми като конкурент. Сигурно не е било хубаво да си свалите гащите, да ги плеснете на масата и неговият да се окаже по-голям.

— Хей, искаш да мерим ли? — Добре. Обичаше, когато мъжкарите започваха да приказват. — Измерете всички имоти, които Матю Стар открадна под носа ми. — Той отбелязваше всяко нещо от списъка, като я ръчкаше с маникюриран пръст в рамото: — Мамеше с разрешителните, подкупваше инспектори, подкопаваше предложенията на другите, обещаваше твърде много, изпълняваше твърде малко.

— Леле — рече Хийт, — почти стига, за да иска човек да го убие.

Сега се изсмя той.

— Добър опит. Слушай: да, заплашвал съм го в миналото. Ключова дума — миналото. Преди години. Прегледайте му сметките. Дори без рецесията. Стар си беше изчерпан. Не ми трябваше да го убивам. Беше си умрял прав.

— Така казвате вие, конкурентът му.

— Не ми вярваш? Отидете на кой да е от строежите му.

— И какво ще видим?

— Да не трябва аз да ви върша цялата работа?

На вратата, докато си тръгваха, Ламб каза:

— И още нещо. В Поуст прочетох, че паднал от шестия стаж.

— Точно така, от шестия — каза Руук. Първите му думи от час насам и пак се целеше в нея.

— Страдал ли е?

— Не — каза Хийт, — загинал е на място.

Ламб се ухили, разкривайки ред керамика.

— Е, тогава може би ще се мъчи в Ада.

Златистият им форд „Краун Виктория“ летеше на юг по магистралата на Уест сайт, уредбата гърмеше, а влагата замъгляваше долната част на предното стъкло.

— Е, какво смяташ? — попита Руук. — Дали го е утрепал?

— Може би. Добавям си го в списъка, но не бяхме там заради това.

— Радвам се да го чуя, детектив. Заникъде не бързаме — имаме да срещнем и да си кажем здрасти с още колко, три милиона души в Ню Йорк? Не че не си очарователен събеседник.

— Божичко, никакво търпение нямаш. На Боно каза ли му, че ти е писнало от хуманитарни лагери в Етиопия? Или пък пришпори чеченските главатари? „Айде де, Иване, постреляйте се малко!“

— Обичам да работя по бързата права, това е.

Радваше се, че бе сменил темата — настоящият разговор я държеше далеч от личния му радар и затова Хийт продължи:

— Искаш ли да научиш нещо, докато се возиш с нас? Вслушвай се. Това е полицейската работа. Убийците не се разхождат с препасан кървав нож, а взломаджиите не обират домове в костюми от улица Сезам. Разговаряш. Слушаш. Разбираш дали крият нещо. Или пък ако внимаваш, разбираш нещо ново за случая.

— Какво например?

— Това например.

Спряха. Строежът на Стар на Единадесето авеню в долен Уест сайт бе мъртъв. Почти обед и никакви признаци на работа. Нито пък следа от работници. Хийт паркира на пръстта между бордюра и шперплатовата ограда край строежа. Когато излязоха, рече: