Брайън Кийн - Градска готика

Тайлър кимна и прегърби рамене:

— Прав си.

Той тръгна напред и отвори първата врата от лявата си страна. Ръждивите панти изскърцаха, когато тя се врътна бавно, потъвайки в мрака. Кери пристъпи иззад Тайлър и вдигна запалката си над главата му, за да освети стаята отвъд.

— Побързай! — прошепна. — Запалката ми се загрява!

Тайлър се поколеба.

И в мига на колебанието му всичко се промени.

Случват се гадости.

Кери съзря надвиснал, обгърнат в тъмнина силует, застанал от другата страна на прага. Знаеше, че и Тайлър го е видял, понеже се вцепени целия. Не издаде нито звук. Момичето се опита да каже нещо, да предупреди останалите, но устата ѝ внезапно бе пресъхнала и езикът ѝ се бе превърнал в шкурка. Дъхът ѝ заседна в гърдите.

Човекът вътре в стаята бе невъзможно едър. Тя не можеше да различи чертите му, но главата му би трябвало практически да докосва тавана. Раменете му бяха широки, а гръдният му кош — с размерите на варел. В ръката си непознатият държеше нещо. Приличаше на гигантски чук.

Тайлър изстена.

Движението бе бързо като светкавица.

Когато Кери беше на дванайсет годинки, по-големият ѝ брат успя да се докопа до няколко пръчки М-80. Бяха дълги колкото дланта ѝ и сърцето ѝ се свиваше от притеснение, когато ги държеше. Брат ѝ и колежанските му дружки набутаха експлозива дълбоко в една диня — просто за да видят какво ще се случи. Когато запалиха фитила, тресна титанична гръмотевица, последвана от обилен дъжд от семена, розова пулпа и кора.

Същото се случи с главата на Тайлър. Само дето не бяха семки и кора, а кости, коса и мозък. Топла влага плисна Кери през лицето и се просмука в ризата и сутиена ѝ. Усети я чак в гърлото си. Усети я да се стича по главата ѝ и вътре в ушите. Нещо топло, меко и плътно цопна върху устните ѝ и се хлъзна надолу. Момичето се задави и изтърва запалката си.

Тайлър остана прав за момент — просто се олюляваше. После рухна на пода с глухо тупване.

Кери зина да изпищи, но Брет я изпревари.

Зловещият гигант се метна към тях.

— Да му се не види лайнарщината — промърмори Лео, — не отивам по-навътре!

Маркъс и останалите го наблюдаваха притеснено. Бяха се спрели на ръба на осветената от лампите зона, на около петдесет ярда от изоставената къща в края на карето. Над луната се бяха настанили няколко облака и сега парцелът бе тъмен като в рог.

— И просто ще ги оставиш да им се размине? — поинтересува се Джамал. — Нали чу как ни нарече онзи?

Лео кимна:

— Чух. Но виж фактите, Джамал. Шест бели хлапета. Съдейки по дрехите им и всичко останало, бих рекъл, че идват от предградията. Влизат в града, губят се, чупи им се колата баш в нашия квартал — и след това се появяваме ние . Сигурно са омацали гащите от страх!

— Вярно си е — съгласи се Маркъс. — Сигурно са си помислили, че ще им пробутваме дрога или нещо подобно. Като нищо си седят вкъщи, зяпат „Жицата“ и подобни повръщни, и си мислят, че всички в гетото са дилъри.

— Гадна работа — отвърна и Крис. Той беше най-малкият в групата и взимаше пример от всички тях. Особено от Лео и Маркъс. В търсене на одобрението им, винаги се съгласяваше с всичко, което решаха. — Та какво ще правим сега?

Лео се поспря, за да обмисли какви варианти им се разкриваха. Взря се в къщата и в обграждащия я мрак. Вечерта беше хубава. Бяха ходили на парти, бяха срещнали там момичета, прекараха си добре. Светът се въртеше, както си се полага. Когато се натъкнаха на повредения бус, просто си вървяха към къщи, шегуваха се един с друг и се смееха. Веднага разбраха, че тийнейджърите в колата имат нужда от помощ. Не им беше мястото тук. Бяха външни лица. Лесна плячка. През деня този квартал беше кофти, но нощем… нощем си беше истинска джунгла. Нощем по улиците скитаха чудовища.

А в мрака се криеха дори и по-лоши твари.

По улицата обикаляха курви на крек, хероин и мет, готови да отворят разядените си от болести усти и други отвори срещу десет или двайсет кинта — достатъчно да си вземат следващата доза. Дилърите на дрога контролираха всичко — уличните ъгли, къщите, жилищните блокове и онова, което се намираше помежду им. В къщите имаше плъхове, мухъл, хлебарки и всякакви други опасности за здравето. Счупена канална тръба изливаше лайна и пикня насред улицата, но водопроводната компания не правеше нищо по въпроса. Ченгетата не слизаха насам, освен ако не им се случваше да минават през района на път за сигнал отнякъде другаде. Тук не пристъпваха нито линейки, нито пожарникари. „Да служа и защитавам“ не значеше кой знае какво в тази част на града.