Джак Брул - 700 метра под земята

Вълната удари къщата, издигна се толкова, че закри прозорците, и кухнята потъна в непрогледен мрак. Мърсър очакваше стъклата да се строшат и си пое дълбоко въздух, преди водата да е нахлула. Вместо това цялата къща се залюшка като пияница и той падна на пода. Нещо се откъсна отдолу, където напречните греди се опираха в каменните основи. Къщата бе построена да издържи яростния напор на торнадо, но не можеше да мери сили с безжалостния натиск на водата.

Мърсър се вкопчи в печката и в същия миг къщата се изтръгна от основите. За кратко той долови миризмата на пропан от разкъсаната тръба на печката и чу над рева на водата стърженето на металните тръби, които се издигаха към приземния етаж от основите. Внезапно в кухнята просветля — къщата заподскача като коркова тапа върху вълните и се понесе по течението, за да се озове след минутка в малко по-спокойни води. Завъртя се, заклатушка се, ала по някакъв начин успя да остане цяла.

Но това не можеше да продължи дълго. Във всекидневната вече нахлуваше вода от процепите в пода и през вентилационните отвори.

Мърсър се изправи и размаха ръце. Не можеше да повярва, че е жив. Наложи се да се подпре на стената, за да запази равновесие, а през това време къщата описа още един бавен и изящен пирует.

— Рони? — извика той. — Рони!

— Тук съм — дойде приглушеният ѝ глас от килерчето. Мърсър пристъпи към нея, сякаш крачеше по палубата на мятан от тайфун кораб. Рони лежеше на пода и върху нея се бяха посипали кутии и консерви. Той ѝ помогна да се изправи. И тя като него се клатушкаше, но като че ли не беше пострадала.

Той отърси малко брашно от косата ѝ.

— Знаеш ли, ако решиш някога да оставиш косата си бяла, доста ще ти отива.

Въпреки преживяното тя се разсмя чистосърдечно.

— Но нали каза, че твоят приятел Хари предпочитал червенокоси?

Мърсър погледна през рамо към големия кухненски прозорец. Светът отвън бе калейдоскоп от въртяща се вода и дъжд. Къщата се носеше върху вълните към Мисисипи.

Водата вече се бе покачила до глезените им.

— Трябва да се махаме оттук — заяви той, хвана я за ръка и я поведе към предния край.

Екна изстрел и прозорецът се пръсна с трясък на парчета, които полетяха навътре. Мърсър бе забравил напълно за нападателите. Избегнали прииждащата вълна, те се бяха качили в надуваемата лодка и сега кръжаха около плуващата къща в очакване да удари техният час. Той се изруга за глупостта си — беше оставил пушката в кухнята.

Лодката бе само на няколко метра от входната врата и единственото, което спираше нападателите да не скочат на площадката, бе, че къщата продължаваше да се върти около оста си. При това завъртане площадката бе останала извън обсега на нападателите, но при следващото щяха да имат по-добра възможност да се прехвърлят. Мърсър изтича в кухнята за пушката, сграбчи я и се завъртя. Къщата също се въртеше, но Мърсър успя да заеме позиция при задния прозорец на кухнята тъкмо когато той се изравняваше с надуваемата лодка. Натисна спусъка. Пушката изтрещя и предният край на четириметровата надуваема лодка изригна във фонтан от накъсана гума, след като няколко камери се пръснаха едновременно.

Мърсър не знаеше дали е уцелил някой от нападателите, но се съмняваше да е имал подобен късмет. Нямаше опасност лодката да потъне, тъй като корпусът ѝ се състоеше от множество изолирани камери, ала управлението ѝ щеше да стане неимоверно трудно.

Забърза през къщата. Леденостудената вода вече се бе покачила до коленете и трябваше да полага усилия, за да стигне до килера. Част от мебелите плуваха. През пръснатото предно стъкло нахлуваше дъжд. Мърсър зае позиция до прозореца. Лодката трябваше да се появи при следващото завъртане на къщата, но не я виждаше. Мярна няколко дънера, понесени от придошлата река, и розовите трупове на удавени прасета, но не и бялата надуваема лодка.

Докато се оглеждаше, водата се покачи над коленете му. Къщата на Рони потъваше, а той все още нямаше план как да се измъкнат. Не мислеше, че би могъл да примами противника достатъчно близо, за да отмъкне лодката. Следващата възможност бе да открие в къщата нещо, което може да се използва като сал. Матрак изглеждаше добра възможност и той си спомни, че бе видял двойно легло в голямата спалня. Преметна пушката на рамо и тръгна към спалнята. Лодката отвън вероятно бе изостанала, защото не я видя и от прозореца на спалнята. Смъкна с бързи движения завивките, за да не се омотаят, и успя да повдигне матрака на една страна. Беше голям и неудобен и бе натежал от просмукалата се в него вода. Той опита да го издърпа в коридора.