Джак Брул - 700 метра под земята

Тя изведнъж изгуби уверения си вид.

— Има един бент на десетина мили по-нагоре.

— Бетонен?

Тя кимна и Мърсър въздъхна облекчено. Докато бентът държеше, биха могли да поемат с колата на запад през полето и да се отдалечат от опасността.

— Казах ви, че не съм дошъл тук, за да ви моля да си тръгнете, но започвам да си мисля, че идеята не е толкова лоша.

Тя остави пушката в ъгъла и запали газовата печка.

— Можете да си тръгнете когато пожелаете, но аз няма да вървя никъде. Този бент стои там още от трийсетте, а оттогава е имало доста по-страшни бури. Кафе? Имам само разтворимо.

— Ще го изпия на крак — отвърна той с надеждата да я разубеди.

— Шърм каза, че се интересувате от минералните образци на президента Хувър.

Мърсър предположи, че Рони Бътлър е единственият човек на света, на когото Шърман позволява да го нарича Шърм.

— Точно така.

Тя не го остави да обясни, а продължи:

— Неприятно ми е да ви разочаровам, господин Мърсър, но не зная нищо за тези образци. Когато работех за президента, вече живеехме в Ню Йорк и той пишеше своята легендарна книга „Предадената свобода“. Като млад е бил един от най-добрите минни инженери, но по времето, когато постъпих при него на служба в края на петдесетте, се смяташе по-скоро за политик и историк. Освен няколко разказа за неговите приключения не знаех почти нищо за този по-ранен период от живота му.

Каза всичко това през рамо, докато действаше над газовия котлон. Мърсър знаеше, че подобни думи биха разубедили мнозина, но не и него. Хувър вероятно я бе подготвил за подобен разговор и през годините тя бе отигравала неведнъж твърдението, довеждайки го до съвършенство. Навярно отдавна се бе отказала да вярва, че някой ще прояви интерес. Сигурно се бе успокоила, че тайната е останала в миналото.

Тя се обърна към него. Усмивката ѝ бе малко пресилена.

— Рони — поде той, като повиши глас, за да надвие шума на бурята зад прозореца. — Знаели сте, че рано или късно някой ще дойде. Хувър също го е знаел. Затова ви е подготвил. Тайната е прекалено голяма, за да умре с него, както и да си отиде с вас.

Това я накара да се изчерви и тя запелтечи:

— Аз… не зная… не разбирам за какво говорите. Мисля обаче, че трябва да си вървите.

Отново му обърна гръб и продължи с приготвянето на кафето. От съседната стая се чуваше равномерният ромон на радиото.

— Бях в онази пещера, Рони — каза Мърсър и я видя да застива неподвижно. Беше носила това бреме петдесет години и ужасно искаше да се отърве от него. — Преди два дни бях в Афганистан. Зная, че Майк Дилман е ходил там и е взел всичко, което е имало в пещерата, но открих едно забравено късче от мостра 681.

Рони Бътлър, изглежда, най-сетне реши да спре борбата, която водеше със себе си.

— Президентът бе определил това наименование за колекцията, но предпочиташе да нарича минерала електриций. Повече ми харесваше името на Майк Дилман. Той каза, че му викали Повелителя на светкавиците. Не зная дали го е измислил, или го е чул от местните в района на пещерата.

— Едно парче от този минерал е попаднало у мой приятел и той бе убит, заедно с неколцина учени, а кристалът е откраднат.

— Убит? Откраднат? За какво говорите?

— Тази история вече не е толкова тайна — каза той. — Но трябва да науча останалото, за да спра убийците.

Тя махна с ръка, символичен жест, като хвърлянето на кърпа на арената.

— Както казах, президентът Хувър наричаше минерала електриций, заради свойството му да привлича светкавици и да променя работата на магнитите. Има и други странни особености, но честно, не ги помня — беше много отдавна.

— И това стига. Кажете ми каквото помните. Кой например е бил Майк Дилман?

— Работил е за президента, когато Бърт управлявал един рудодобивен концерн в Китай. Президентът го наричаше „моята хрътка“, защото можел да открива минерали навсякъде. — Мърсър преглътна забележката, че минералите по принцип са навсякъде . — Твърдеше, че Дилман открил огромни запаси от различни полезни изкопаеми, за които китайците не подозирали. Дилман изчезвал с месеци и никой не знаел къде се намира. По онова време президентът бил малко над двайсет, млад, но вече отговорен, и разправяше, че Майк Дилман бил по-млад дори от него — още юноша.

— Президентът Хувър казваше, че освен чудесен геолог Дилман бил и много добър етнограф и разпитвал местните жители за митовете и преданията им, за да разбере къде да търси залежи под земята — продължи тя. — Тъкмо затова заминал за Вазиристан, както се наричала онази страна тогава. При това конкретно пътуване бил придружен от млад французин, пратен в далечния Ориент от семейството си, за да избегне назряващ скандал у дома. Имали някакви връзки с Пекин или Тяндзин. Както и да е, смята се, поне според президента, че онзи млад французин имал влечение към хора от своя пол.