Джак Брул - 700 метра под земята

Точно в десет Мърсър и агентът от ЦРУ, с когото се бе срещнал, влязоха в кабинета на секретарката на Д’Авежан. Агентът ѝ обясни, че е получил спешно повикване от управителя на сградата и че от пода на техния етаж се стича вода. Тя отвърна, че мосю Д’Авежан не бива да бъде обезпокояван, след което на свой ред агентът заяви, че ще повика управителя и ще го накара да ѝ прочете правилника за работа на ремонтната бригада, според който има право на достъп по всяко време и до всяка точка на сградата в случай на авария. Денем и нощем, а мосю Д’Авежан може да си го начука.

Младата жена се сепна, позвъни на Д’Авежан и обясни проблема.

— Добре — чу се приглушен глас от интеркома.

Красивата секретарка отвори вратата към вътрешността на офиса и се отдръпна, за да могат водопроводчиците да внесат кутиите с инструменти.

Ролан Д’Авежан дори не вдигна глава от бюрото. Мърсър не смееше да го погледне, за да не усети той омразата му. Последва агента на ЦРУ в банята и затвори вратата. Агентът повдигна въпросително вежди, сякаш го подканяше да направи това, за което са дошли. Мърсър отвори тежката кутия за инструменти, сложи си хирургични ръкавици, които бе приготвил предварително, а върху тях нахлузи гумени. Едва тогава извади пакета, чието съдържание бе подготвил за него един пенсиониран химик, който от време на време изпълняваше специални поръчки на ЦРУ, както и на френските тайни служби. Мърсър свали сапуна от подставката до душа и го смени с подобен, който извади от пакета. Цветовете бяха доста сходни, но този на Мърсър бе малко по-голям и той го поостърга с джобното си ножче.

Прибра дебелите ръкавици в кутията и смъкна и хирургическите.

— C’est tout? Fini?

— Oui.

— D’accord.

Излязоха от банята и агентът подхвърли с безразличие:

— Извинете, мосю, но изглежда, течът не е от вашата баня. Прощавайте за неудобството.

Д’Авежан дори не вдигна глава. Те излязоха, усмихнаха се на красивата секретарка и напуснаха сградата.

Новината стигна до медиите чак след девет часа, докато Мърсър се изтягаше на седалката на просторния Боинг 777 някъде над Атлантика. Ролан Д’Авежан, богатият президент на една от най-уважаваните посветени на опазване на околната среда компании в Европа, бе скочил гол от прозореца на своя офис и бе загинал. Върху тялото му имало следи от тежки химични изгаряния. Според слуховете трупът на Д’Авежан продължавал да се разпада дори на аутопсионната маса. Започналото разследване щеше да установи, че пострадалият е използвал силно абразивни дезинфекционни средства, може би с мазохистична цел, и че това очевидно е излязло от контрол. Изглежда, последният му опит да прогони греховете, които е смятал, че тези специални сапуни са в състояние да пречистят, се е оказал фатален. Полицаите бяха открили сапуна в банята и проведените анализи показали, че активните му съставки стават още по-разяждащи при контакт с вода. Експеримент, проведен върху свинска кожа, демонстрирал, че когато Д’Авежан се опитал да отмие сапуна, кожата му е започнала да дими и после да се разпада. Общоприетото мнение бе, че единственият начин да се отърве от страшните мъки за Д’Авежан е бил да скочи от прозореца. Смърт като избавление. Случаят е приключен.

Мърсър се прибра у дома рано вечерта и завари Хари и специален агент Кели до бара. Кели бе вдигнала крака на масата, патериците ѝ бяха подпрени на стената. Драг се бе изтегнал до нея и опашката му тропаше като метроном, докато тя го чешеше зад ушите.

— Здравейте — каза Мърсър, след като огледа сцената.

— Здравей и на теб — отвърна Кели с топла усмивка. — Мърсър, не ми се сърди, че ще го кажа, но изглеждаш като парцал. Къде изчезна? Да не си гонил терористи по широкия свят?

— Ще изведа Драг на разходка — заяви Хари и когато мина покрай Мърсър, го тупна любящо по рамото.

— Тази седмица прекарах доста време с Хари — каза Кели. — Той е приятен събеседник. Имаш страхотен приятел.

— Е, във всеки случай не е срамежлив… нито пък винаги трезвен — отвърна Мърсър. — Как е кракът? Хари погрижи ли се добре за теб?

Кели се засмя.

— Развличаше ме с истории за твоите подвизи, Мърсър. Бях запалена слушателка.

— Никога не вярвай на всичко, което ти говорят. А в случая с Хари никога не вярвай на всичко, което ти казва.

— Добре, ето какво ще се уговорим. — Кели се надигна и се подпря на облегалката. — Сигурно умираш за сън, така че ще си тръгна и ще те оставя да поспиш. Но смятам да се върна веднага щом си починеш.