Джак Брул - 700 метра под земята

Бук забави ход достатъчно, за да може Мърсър да го застигне, и щом двамата се изравниха, отново хукна.

— Крайно време беше — изпъшка задъхано Мърсър.

— Това ли ти е цялата благодарност?

— Повече от пет пъти обиколих вулканичния кратер, за който ми каза след среднощната ти обиколка на острова, докато чаках да заемеш позиция.

— Не знам дали забеляза, но те взривиха проклетата яхта на три мили от брега.

— Имаше нещо такова — съгласи се Мърсър. — Вие двамата добре ли сте?

— Рейс е много ядосан, но инак не пострада. За времето между взрива на гранатата и избухването на двигателите успях да си взема нещата и един резервен леководолазен екип и да накарам Рейс да скочим. Повече време изгубихме, докато доплуваме дотук, без да ни забележат, затова и се забавих с идването при кратера.

— Постави ли бръмбарче за проследяване?

— Беше първото, което направих още щом излязохме на брега. Пъхнах го под външния понтон на хидроплана. Пилотите спяха, а въоръжената пасмина гледаше нещо на един прибор на брега.

— Да… следили са ме през цялото време — отвърна Мърсър.

Всъщност бе повече от благодарен. Резервният план бе доста рискован… но се оказа необходим. Мърсър знаеше, че има опасност противникът да прозре отвъд лъжливата следа, оставена от Джейсън Рътланд. Тези типове разполагаха със солиден научен екип и двамата с Букър трябваше да се подготвят за възможността да се появят на точното място на катастрофата.

След половин час Мърсър и Сайкс приближаваха северния бряг на Алофи, почти от другата страна на мястото, където Мърсър бе излязъл на сушата. Без предупреждение над джунглата внезапно се разнесе нарастващ грохот и те залегнаха, когато хидропланът се издигна над острова — летеше ниско, почти над върховете на дърветата, но набираше височина, докато се отдалечаваше.

— Не бях сигурен дали ще си тръгнат — промърмори Мърсър.

— Защо не? Получиха това, за което дойдоха, нали?

— Така е… но не и мен.

Бук го погледна въпросително.

— Не съм ти казвал за това — отвърна Мърсър, — но техният водач е южноафрикански наемник.

— Това го разбрах и сам. Защо? Познаваш ли го?

— Не по име — призна Мърсър. — Но го прострелях в лицето, докато бях в колежа, и той ужасно много иска да ме убие.

Букър подсвирна.

— За специалист по камънаците ти наистина имаш богато минало. Разкажи ми де.

— Първо ти ми кажи успя ли да спасиш сателитния телефон, за да се измъкнем от това забравено от бога място.

— Оставих го на Рори. Докато се доберем до летището на Футуна, ще ни пратят чартърен самолет. И не се тревожи — няма да се наложи да плуваме. Намерихме лодка, която можем да използваме. А сега… да чуем как едно колежанче е стигнало дотам да стреля по южноафрикански главорези?

Мърсър въздъхна.

— Ще трябва да започна с учителя, който ни покани за една експедиция…

Самолетът, който бяха наели, елегантен „Гълфстрийм III“, се издигна над остров Футуна и се насочи към международното летище Нади. Филип Мърсър и Букър Сайкс се бяха изтегнали на меките плюшени кресла. Рори Рейс спеше и навярно сънуваше яхтата, която щеше да построи в замяна на своята „Сува Сърпрайз“.

Веднага щом се озоваха във въздуха Бук прослуша гласовото съобщение, оставено от Джейсън Рътланд, и подаде телефона на Мърсър, за да му позвъни.

Рътланд участваше в дискусия, когато телефонът му избръмча, но напусна залата, без да каже нито дума.

— Имаме голям проблем — започна той вместо поздрав и обрисува ситуацията на Мърсър. Наложи се да говори без прекъсване близо десет минути. Мърсър го спря само за да му каже, че според южноафриканския наемник камъните трябвало да се използват за изпращане на енергия в небето, което съвпадаше със страховитите теории на Рътланд. След две минути той изключи телефона.

После Мърсър позвъни на стария си шеф Айра Ласко. Ласко бе съветник по националната сигурност на бившия президент на Щатите и Мърсър му бе докладвал преди в ролята си на специален научен съветник. След последните избори двамата бяха освободени от постовете си, но Мърсър се надяваше, че Айра е запазил връзките си.

Успя да навлезе съвсем малко в историята, когато Ласко, пенсиониран адмирал, го прекъсна:

— Спри. Не се съмнявам, че това, което ми казваш, е истина, но нямам почти никакво влияние над сегашната администрация. Така става, когато една партия избута друга от властта. Не само всичко, направено от предшественика, се оказва погрешно, а и чиновниците са идиоти, на които не може да се вярва. Вместо да се превърнат в лоялна опозиция всички, служили с предишната власт, се обявяват за персона нон грата.