Джак Брул - 700 метра под земята

Тонове камънак и отломки се свлякоха под гробницата на фюзелажа, изчезнаха в новообразувалата се дупка и изведнъж крилото не бе единствената част от самолета, която можеха да видят. Беше се разкрил целият самолет — от носа до опашката. Самото крило не бе прикрепено за корпуса, а вероятно се бе откъснало при сблъсъка с водата. Огромният двигател си беше на мястото, ала двата пропелера бяха изгубени при катастрофата. Виждаха ясно прозорците на кабината, но не и през тях, тъй като бяха обрасли отвътре с водорасли.

Но най-важното бе, че вече разполагаха с достъп до предния товарен отсек. Изчакаха няколко минути да се уталожи тинята и водата да се изчисти достатъчно, за да могат да работят.

Електрата на Амелия Еърхарт изглеждаше в много по-добро състояние от лодката, която я бе прикривала толкова много години. Откършеното крило бе единственият видим признак за повреди. Фюзелажът, или поне тази част, която можеха да видят, беше почти непокътнат. Нито едно от прозорчетата на кабината не бе счупено, на трийсетина крачки по-нататък от стената на каньона стърчеше вертикалният стабилизатор.

Бук се опита да надзърне в кабината от няколко различни ъгъла, но не различаваше нищо в светлината на прожектора.

Мърсър се завъртя откъм носа и дръпна дръжката на товарното отделение. Нито дръжката, нито капакът поддаваха. Бук се приближи и също започна да я тегли. Мърсър не искаше да прилага повече сила или да разбива капака, но изглежда, нямаха друг избор.

И тогава, без никакво предупреждение, капакът внезапно се повдигна и отхвърли двамата водолази назад. Бук пръв възстанови равновесие и помогна на Мърсър да се стабилизира. Върнаха се при носа на самолета и Бук освети с прожектора си вътрешността на отделението.

Единственият товар бе ламаринен сандък, който изглеждаше сякаш всеки миг ще се разпадне, след като бе прекарал почти цял век на дъното на океана. Мърсър взе прожектора от Бук и освети другия край на товарното отделение. Въпреки затворения капак водата бе успяла да проникне и тук. Подът бе покрит със смесица от кафява и зеленикава кал. Той се пресегна и опипа дъното. Колкото и внимателно и бавно да го правеше, вдигна повлекла от слузеста органична материя. Ала пръстите му напипаха и нещо друго. Мърсър изсумтя възбудено и го притегли към светлината.

Кристалът бе мътнокафяв, безжизнен и непривлекателен, ала независимо от това бе накарал хора да убиват. Имаше размер на банан, осмоъгълен, със заоблени краища. Беше нещо, което всеки уважаващ себе си специалист по скъпоценни камъни би подминал с презрение — и същевременно можеше да се окаже най-ценният кристал на Земята.

Мърсър погледна Букър и кимна. Чернокожият се ухили и показа на спътника си вдигнат палец.

Сайкс носеше голяма найлонова торба, смачкана на топка и прикрепена за колана му. Разгъна я и я прикрепи за океанското дъно, непосредствено до отворения капак. Макар че отворът бе тесен, двамата с Мърсър успяха да придърпат металния сандък до ръба на отделението, да го повдигнат и да го наместят в торбата. Сандъкът се бе пропукал при катастрофата и докато го местеха, част от кристалите се изтърколиха от цепнатините. Вместо да се опитва да запази сандъка, Бук строши капака и изсипа съдържанието му в торбата. Отдели няколко по едри отломъка от сандъка, между които и късове потъмняла медна обшивка, която през годините бе заприличала на зеленясала лента.

Мърсър помете с ръка дъното на отсека, за да провери дали няма още кристали, и събра няколко. Нищо чудно, че мястото на катастрофата бе привличало толкова силно светкавиците. Оскъдната изолация, използвана от Майк Дилман, отдавна бе безполезна и афинитетът към електричество, присъщ на мостра 681, бе развил пълния си потенциал. Ако някой от местните или любопитен водолаз бе обърнал внимание на този факт, то единственото, което би открил, щеше да е металната лодка на дъното и вероятно би обяснил странното явление с присъствието ѝ.

Мърсър пъхна кристалите в торбата, отдръпна се и остави на Бук да я завърже здраво. После прикрепи към нея един балон, надут достатъчно, за да я задържа в неутрална позиция. Бук показа с пръст нагоре. Мърсър на свой ред махна с ръка към фюзелажа. За да влизат в самолета, Амелия Еърхарт и Фред Нунън бе трябвало да се катерят до люка, монтиран отгоре на корпуса. Мърсър разрови с пръсти пясъка на предполагаемото място и почти веднага го откри.

Не беше сигурен какво точно иска да направи с находката си. Преди малко си бе казал, че не би искал да смущава покоя на това място, ала същевременно не можеше да удържи на порива да отвори капака. Люкът се повдигна с лекота още при първото дръпване. Видимостта в кабината, затворена близо осемдесет години, бе отлична, но Мърсър знаеше, че ако се мушне вътре, движенията му ще разместят тънкия слой утайка, покриващ всичко. Той завъртя прожектора и огледа вътрешността. Още светлина се процеждаше през слузестото покритие, полепнало върху прозорците, ала въпреки това той виждаше само неясни очертания и сянка. Малко по-навътре успя да различи останките от седалка, чиято тапицерия отдавна бе изядена от морските обитатели. На пода под нея се въргаляха копчетата от разтворилата се риза на Фред Нунън и малки купчинки слузеста кал.