Даниъл Силва - Английското момиче

След кратко пребиваване на поста министър-председател, през март 2012 г. Путин бе избран за президент на Русия за трети мандат. Бивш офицер от КГБ, сега той е в състояние да управлява поне до 2024 година — по-дълго от Леонид Брежнев и почти толкова дълго, колкото Йосиф Сталин. Излишно е да казвам, че не всички руснаци подкрепят диктаторското задържане на Путин на власт, но все по-често гласовете на опозицията се заглушават, понякога жестоко. През ноември 2009 г. Сергей Магнитски — московски адвокат и счетоводител, който обвини данъчни служители и полицаи в незаконно присвояване, почина внезапно в руски затвор на тридесет и седем годишна възраст, което предизвика осъждане от международната общност и санкции от страна на САЩ.

Сега се оказва, че Кремъл се е прицелил в Алексей Навални — най-видния руски дисидент и лидер на протестното движение, което заля страната след завръщането на Путин на президентския пост. Докато пиша тези редове, Навални очаква съдебен процес по обвинение за присвояване на финансови средства — обвинение, което той и многобройните му привърженици отхвърлиха като политически мотивирано. Ако бъде осъден, Навални е изправен пред перспективата да прекара десет години в затвора, където няма да бъде заплаха за Путин и неговите приятели силовики в Кремъл.

Твърде често в новата Русия на Владимир Путин лишаването от свобода за какъвто и да е срок е равносилно на смъртна присъда. Според руски длъжностни лица, само през 2012 г. в ареста са умрели 4121 души, макар демократичните правозащитници да твърдят, че действителната цифра навярно е много по-голяма. Това вероятно обяснява защо Александър Долматов — руски активист, борещ се за демокрация, избра да се самоубие в център за задържане в Ротердам през януари 2013 г. Страхувайки се, че ще бъде арестуван и съдебно преследван в Русия, Долматов избяга в Холандия да търси политическо убежище и когато молбата му бе отхвърлена, той се обеси в килията си. Холандското правителство заяви, че отказът на убежище няма нищо общо със самоубийството на Долматов. Неговите приятели от опозиционното движение смятат друго.

Магнитски, Навални, Долматов: имената им са известни на Запад. Но има много други, които вече гният в руските затворнически килии, защото са се осмелили да носят символ или да пишат статии в интернет блогове, които критикуват Владимир Путин. Русия продължава упорито да затъва в авторитаризъм. И кремълските нефтени и газови гиганти плащат сметката.

Този роман, както предишните книги от поредицата за Габриел Алон, никога нямаше да бъде написан без съдействието на Дейвид Бул, който наистина е един от най-добрите реставратори на произведения на изкуството в света. Всяка година Дейвид отделя много часове от ценното си време, за да ме съветва по технически въпроси, свързани с реставраторската работа, и да прегледа моя ръкопис за прецизността на термините. Познанията му по история на изкуството отстъпват единствено на удоволствието от компанията му и неговото приятелство обогати нашето семейство по всевъзможни начини.

Докато подготвях този ръкопис, разговарях с много израелски и американски разузнавачи и политици и сега им благодаря, без да споменавам имената им, както те биха предпочели. Моят скъп приятел Джералд Малоун — бивш депутат от Консервативната партия и министър на здравеопазването, ми беше водач в британската политика и ми разказа множество увлекателни истории за живота в напрегнатата атмосфера на Даунинг Стрийт № 10. От само себе си се разбира, че компетентната информация я дължа изцяло на него, а грешките и драматичните своеволия са изцяло мое дело.

Работейки по този роман, прегледах стотици книги, вестници, списания и уебсайтове — прекалено много, за да ги изброявам тук. Ще проявя небрежност обаче, ако не спомена изключителната ерудираност и информираност на Даниел Йергин, Едуард Лукас, Пийт Ърли, Алън С. Коуел, Уилям Прокноу и Клинт ван Занд. Мемоарите на бившите премиери Тони Блеър, Джон Мейджър и Маргарет Тачър също бяха безценни източници на информация.

Моят скъп приятел и дългогодишен личен редактор Луис Тоскано направи безброй подобрения в ръкописа ми, както и редакторката на изданието Кети Кросби. Очевидно е, че отговорността за каквито и да е грешки, които може да се срещнат евентуално в завършената книга, е моя, а не тяхна.

Семейството ми е благословено с много приятели, които през изминалата година изпълниха живота ни с любов и смях дори в най-критичните творчески моменти, особено Андреа и Тим Колинс, Енола и Стивън Картър, Стейси и Хенри Уинклър, Джой и Джим Зорн, и Маргарита и Андрю Пейт.