Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Освен по-подробен доклад за инцидента Хаузър искаше да разбере защо „Петромакс Арктика“ е пристигнал във Валдиз с осемнайсет часа закъснение. Той можеше да прости неточно вписване в корабния дневник, свързано с произшествието, имайки предвид обстоятелствата, но нямаше да подмине факта, че Ригс е закарала танкера в пристанището със закъснение почти едно денонощие, без да даде обяснение. Подобна небрежност беше непростима. Това не беше успешно начало на последното назначение на Хаузър.

Плъзгащата се врата към мостика се отвори и прекъсна мислите му. Към него се приближи първият помощник-капитан Джоана Ригс. Кокалестото и тяло бе сгушено в няколко пуловера и якета. Ъгловатото и лице имаше дълбоко хлътнали замъглени очи с неопределен цвят. Устните и бяха стиснати, а клепачите и мигаха разсеяно.

— Сър, обаждане от Контролния оперативен център. — Макар и без изкривяването на радиопредавателя, гласът и беше отривист и мъжки.

— Какво казаха?

— Пристигнал е влекач с буквите на новото име на кораба. Хаузър въздъхна отчаяно. Сякаш новата му работа не беше достатъчно трудна и тежка, а и името на танкера трябваше да бъде променено, докато пътуваха към Южна Калифорния. Когато му съобщиха, че ще бъде капитан на един от най-новите петролни супертанкери в света, той се развълнува така, сякаш бе получил първото си назначение. Но после, когато го информираха, че името на кораба трябва да бъде сменено по време на първото му плаване като танкер на „Южно крайбрежно корабоплаване“, Хаузър почувства ледени тръпки на суеверен страх.

Той знаеше, че по време на двайсетгодишния си живот всеки танкер многократно променя името си, когато го купуват и продават. Последният кораб, на който беше капитан, преди да се пенсионира, бе прекръстен седем пъти, преди собствениците му да го изпратят за вторични суровини в Пакистан. Но не му харесваше, че ще бъде на борда, още повече капитан, когато сменят името. Всеки моряк знаеше, че това означава лош късмет.

Когато научи за промяната на името, Хаузър помоли „Южно крайбрежно корабоплаване“ да го отложат, докато танкерът пристигне в Лонг Бийч. Но молбата му не бе чута. Директорът на морските операции на компанията го уведоми, че „Петромакс“ са настояли името на кораба да бъде сменено по пътя. От любопитство Хаузър се обади на „Петромакс“, докато пътуваше за Аляска, и разбра, че „Южно крайбрежно корабоплаване“ са настояли за бързо преименуване. Те дори щели да платят на работниците и за надписа, който ще бъде монтиран на кърмата със стоманени букви. Танкерът щял да се нарича „Южен кръст“.

Хаузър едва не отказа назначението. Господ знаеше, че съпругата му не иска той да обикаля света със супертанкер. Промяната на името беше лошо нещо, но Лайл най-много се ядоса, че го излъгаха. За него нямаше значение кой го е заповядал, но да се лъже, беше безразсъдно и детинско. Ако обаче не поемеше кораба, нямаше да има друг след него. А той копнееше поне още веднъж да усети огромен танкер под краката си, да знае, че е негов и го контролира.

— Искате ли да им кажа да се качат на борда? Хаузър беше погълнат от мислите си и бе забравил, че не е сам.

— Да. Изпратете двама моряци да им помогнат с каквото е необходимо и се погрижете стюардите да знаят, че на борда ще има няколко души повече по време на пътуването.

— Да, сър. — Ригс се обърна и тръгна по дългата открита платформа към мостика.

Капитан Хаузър се вторачи в огромната площ на пристанището за танкери „Алиеска“. На хълма, издигащ се зад петте товарни котвени места, грамадни диги обграждаха двайсетте главни резервоара с вместимост триста осемдесет и пет милиона галона необработен петрол. Под тях се намираха колекторът на тръбопровода, корабът на Хаузър и бункерите с гориво за танкерите, които използваха пристанището. До тях бяха сградите на Контролния оперативен център, на администрацията и на аварийните екипи за бързо реагиране. В последната секция на пристанището бяха направени множество подобрения, след като „Ексон Валдиз“ се блъсна в рифа Блай през 1989 година.

Докато Хаузър гледаше към главния вход на пристанището, се появи влекачът. Двата му комина бълваха дизелов пушек. Дългото превозно средство беше покрито с черен насмолен брезент. Отблизо го следваше бял микробус. Фаровете му примигваха срещу многобройните рефлектори на огромния танкер. Кранът също пресичаше двора. Дългата му стрела стърчеше напред като средновековен таран, готвещ се да атакува древен замък.