Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Виждам, че си жив и здрав, макар и не много добре. — Хена стисна ръката му и двамата седнаха.

Директорът на ФБР махна очилата си и огледа задимения бар. Изражението му изразяваше погнуса.

— Приятно местенце — иронично отбеляза той.

— Има си своето очарование — усмихна се Мърсър. — Тук пият бърбъна с бира.

— Предпочитам шотландско уиски.

— Дребосък, донеси един скоч и… — Мърсър погледна Хена.

— Чисто.

— Само скоч.

— Е, къде беше, откакто военноморските те извадиха от океана?

Експлозията, която потопи „Джон Дори“, бе засечена от сонара на борда на „Джаксънвил“, щурмовата подводница, прикрепена към бойната група на „Кити Хоук“. Тя бе плавателният съд, готов да изстреля ракета „Томахоук“ с ядрена глава към издигащия се вулкан. Подводницата бе отплавала да провери източника на експлозиите и бе открила потъващия „Сикорски“ с тримата му пътници. След едночасов спор с капитана, радиовръзка с командира на Тихоокеанския флот и накрая намесата на адмирал Морисън „Джаксънвил“ изостави мисията си и се отправи към Хавай.

— Бях в Хавай до днес следобед.

— Малко почивка и отпускане, а?

— По-скоро възстановяване и проучване.

Хена реши да не пита повече.

— Как се чувстваш?

— Не толкова зле. Вчера махнаха гипса от левия ми крак и ребрата ми са добре, стига да не пея в операта.

Хена се усмихна и кимна на Дребосъка, който донесе питието му.

— Разбирам откъде е името на този бар.

— Бил е жокей — подчерта Мърсър. — Е, какво става в Хавай?

— Ти си бил там и би трябвало да знаеш по-добре от мен.

— Не, аз бях на север, Кауай, близо до град на име Ханалей, изолиран от всички и всичко. Чух новините едва по време на полета от Лос Анджелис за Вашингтон и дори тогава не слушах внимателно.

— В такъв случай ще попълня празнотите. — Хена съблече сакото си и го сложи до себе си на пейката. — Жителите на Хавай останаха потресени, когато им съобщихме какво се е случило. Президентът реши да разкаже всичко — от Ониши и Кериков до бикиния. Валерий Бородин присъства на пресконференцията в Пърл Харбър, за да го подкрепи. ЦРУ изрови стари снимки на Евад Лурбуд, които съответстваха на трупа, намерен в имението на Кенджи. Разбира се, бяха ни необходими двама погребални агенти, за да направят трупа му да прилича на човек след онова, което бе преживял. Руснаците отрекоха да знаят нещо за проекта „Вулкан“, но признаха, че Иван Кериков е действал без разрешение на правителството.

— Говориш в минало време. Мъртъв ли е?

— Не, изчезнал. Бил е в Тайланд, а после в Швейцария. Руснаците, ЦРУ и Интерпол го търсят. Все ще се появи.

— Не се надявай. Той е опитен. Лесно ще си остане скрит.

— Може и да си прав. — Хена бавно кимна. — Но не забравяй, че го търсят и група извънредно ядосани корейци.

— Разбрахте ли кои са?

— Не научихме нищо от труповете в къщата на Ониши, но младият мъж, намерен до бараката за градинарски инструменти в имението на Кенджи е внук на Уей Хю Донг, един от седемте най-богати хора в света. За да го свържем със случилото се, в деня, след като ти беше спасен, малка флотилия от кораби, единият от които предназначен за дренаж при високи температури, всички собственост на компанията на Уей, пристигна на мястото на вулкана. Много се изненадаха, когато видяха, че американският флот вече е там със самолетоносач и още пет-шест кораба. Уей е подал официално оплакване в Международния съд в Хага, но няма шанс да ни отнеме бикиния. В Хавай имаше още една нощ на размирици след твоята атака, но това беше всичко. Без корейците или Ониши, за да ги подстрекават, тълпите загубиха желание да се сражават и мнозина се прибраха в домовете си. Двамата хавайски сенатори подадоха оставка поради здравословни проблеми. Инак щяха да ги съдят за държавна измяна. Президентът помилва всички останали, замесени в случая, и бе създадена специална комисия, която да се занимава със законните претенции на хавайците. Той предпочете да премълчи за насилието, вместо да ги накара да го преживеят отново в продължение на месеци в съдилищата. Около триста души загинаха по време на бунтовете. Президентът ще поиска финансиране чрез Конгреса, за да се опита да сложи край на расовото напрежение в Хавай — образователни програми и помощ за градовете. Бунтовете в Лос Анджелис и току-що приключилата криза най-после вразумиха хората. Старата поговорка „Единни ли сме, побеждаваме, разделени ли сме, падаме“ едва не излезе вярна и уплаши мнозина, които държат на това. В момента в Конгреса цари помирение по въпроса, затова ще получат парите, които искат.