Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Имаш ли телефон?

— Тук няма връзка… За какво ми е? Ти кой си?

— Нямам време да ти обяснявам. Пикапът, който току-що те подмина. Мъжете вътре убиха шестима долу в мината, както и асансьорния оператор. Намери телефон и се обади на полицията. Форд Ф-350 с петима души, облечени в черни дрехи. Няма номера.

Шофьорът погледна за миг хладните сиви очи на Мърсър, зърна в тях твърда решимост и предпочете да повярва на странната история. Завъртя джойстика, с който се управляваше багерът, и увеличи мощността.

Мърсър се пресегна и дръпна ръчката обратно.

— Не ме разбра, приятел. Тръгвам след пикапа. Слизай и намери телефон.

— Не мога да…

Повече не успя да каже. Мърсър замахна и го халоса с юмрук под лявото ухо. Главата на шофьора отскочи назад, очите му се изцъклиха. Мърсър освободи закопчалките на колана му и го смъкна от седалката. Багерът продължаваше да забавя ход.

Мъжът бе замаян, но не беше в безсъзнание. Мърсър го издърпа на платформата и го подпря на кабината. Мъжът бързо идваше на себе си. Вместо да го удари отново Мърсър го наведе на една страна и го бутна безцеремонно. Мъжът се претърколи като жаба и пльосна в калта.

— Повикай полиция! Кажи им да спрат пикапа!

Без да е сигурен, че шофьорът ще го послуша, Мърсър се вмъкна в кабината. Багерът бе „Катерпилар 990“. Не най-големият им модел, но не и от дъното на таблицата. Мърсър го познаваше достатъчно добре, за да може да го кара, както и почти всяка друга машина, излязла от завода на „Кат“ в Пеория, Илинойс.

Натисна газта и мощният 625 конски сили дизелов двигател нададе чутовен рев. Машината подскочи напред. Мърсър нямаше намерение да се опитва да настигне изчезналия от полезрението му пикап. Максималната му скорост не можеше да се сравнява с тяхната. Затова пък разполагаше с възможност да се движи извън пътищата, за каквато те можеха само да мечтаят.

Вместо да се отправи надолу по черния път Мърсър насочи багера към края на платото, като избегна почти обратния завой. Наклонът бе доста голям, над четирийсет и пет градуса, но имаше достатъчно малки дървета и шубраци, за да попречат на осемдесеттонното чудовище да изгуби напълно контрол. Мърсър действаше с джойстика сякаш е пилот на изтребител; заобикаляше само големите дървета. Дръвчета с дебелина колкото човешка ръка се гънеха и трошаха под тежките колела, един клон строши страничния прозорец.

Багерът излезе отново на пътя. Мърсър бе скъсил наполовина разстоянието до пикапа, хората в който все още не бяха осъзнали, че ги преследват. Багерът се носеше надолу по склона като разбеснял се слон. Тук растителността не бе достатъчно гъста и багерът започна да се свлича по чакъла и меката пръст. Мърсър трябваше да овладее импулсивното си желание да удари спирачки и вместо това натисна педала за газта, като същевременно въртеше джойстика като побеснял. Изхвърча с огромна скорост върху следващия участък от пътя и за миг се изплаши, че ще се преобърне или че предната ос ще се счупи от удара. Но машината продължи напред — ревящо доказателство за постиженията на американския дизайн и конструктивна мощ.

Пикапът току-що бе профучал. Мърсър виждаше съвсем ясно следите от гумите му в меката почва. Багерът прекоси пътя и когато предницата му се озова над ръба на склона, Мърсър зърна пикапа да доближава следващия остър завой. Стрелците вътре вероятно също вече го бяха забелязали.

Задният прозорец на пикапа се плъзна надолу и отвътре се показа удебеленото от заглушител дуло на автомат. Очевидно бяха разбрали, че багерът ги преследва, и не смятаха да поемат рискове. Дистанцията бе твърде голяма за подобно оръжие, но това не попречи на стрелеца да изпразни пълнителя с 9-милиметрови куршуми.

Само няколко от тях улучиха багера. Мърсър не можеше да чуе звука от ударите през рева на двигателя, но за всеки случай вдигна кофата пред себе си преди да продължи. После пришпори машината по наклона. Този път храстите и дърветата бяха доста повече и се наложи да използва огромното тегло на багера, за да си проправи път надолу. Спусна и кофата, за да посича върховете на дърветата. Скоростта му се снижи наполовина и той започна да се притеснява, че няма да успее. Имаше само още един остър завой преди пътят да излезе на шосето. Дори шофьорът да бе позвънил на полицията, стигнеха ли шосето, нападателите щяха да изчезнат за броени минути.

Ако не можеше да ги спре, Мърсър трябваше да намери начин поне да ги забави.

Багерът ревеше като носорог, защитаващ територията си, и гъстата горичка продължи да изчезва с трясък под металното гребло и тежките гуми, но фордът също бе набрал скорост. Шофьорът знаеше какво прави, защото когато навлезе в последния завой не забави, а само завъртя чевръсто задницата с леко поднасяне, преди отново да натисне газта и да се понесе към спасителния изход.