Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Много се забави. — Турчинът видя какво е направил и бързо пристъпи към леглото. Забеляза, че готвачът е в безсъзнание, и погледна Мърсър. — Точно затова никога няма да ги победите — каза Деврин и безцеремонно заби нож в гърдите на готвача. — Те са безпощадна значи и ние трябва да сме безпощадни.

Избърса острието в чаршафа и прибра ножа в ножницата.

Букър стигна до края на надстройката. Между него и картечаря оставаха два метра и половина. Разполагаше с двадесет секунди. Промъкна се напред, надигна се и приклекна. Беше само на половин метър от пазача, който все още не усещаше присъствието му: беше се навел над перилата и гледаше празненството на брега. Сайкс беше благодарен, че няма да види очите му.

Направи още една крачка и се приготви да хване главата му с едната си ръка и да пререже гърлото му с другата.

В същия миг някой извика през отворената врата на каютата. Пазачът се обърна да отговори и видя Букър. С рефлекс, усъвършенстван през годините обучение и практика, Сайкс замахна още преди арабинът да осъзнае какво вижда. Заби ножа във врата му и го завъртя, преряза мускулите и кръвоносните съдове. От гърлото на терориста бликна фонтан от кръв и изпръска палубата.

Човекът от каютата отново извика. Букър пусна трупа да се свлече и се опита да извърти произведената в Русия картечница към вратата на каютата, но платформата се обърна само на тридесет градуса.

На вратата на каютата се появи друг пазач и Сайкс хвърли ножа. Дръжката удари арабина по носа и го счупи. Той залитна назад и изрева от болка. Букър ритна картечницата и изсумтя, когато тя се завъртя свободно. За да я насочи в желаната посока, трябваше да прескочи перилата и да увисне до борда на шлепа. Пръстът му тъкмо намери спусъка, когато на вратата се появи трети арабин. Сайкс беше единадесет секунди по-напред с графика, но не можеше да чака. Натисна спусъка и картечницата оживя. В мрака се разхвърчаха гилзи. Тежките куршуми блъснаха пазача назад, откъснаха вратата от пантите и надупчиха евтината дървена надстройка.

Букър се пусна от перилата и увисна на платформата на картечницата. Знаеше, че е уязвим за изстрели и от шлепа, и от някой наблюдателен снайперист на брега. Извади пистолета „Берета“, който му беше дал Ахмед, и се прицели във въртящия се болт на петдесеткалибровата картечница. Преди да успее да натисне спусъка, два автомата откриха огън от каютата. Букър стреля бързо пет пъти и разби механизма на картечницата. Първоначалният план беше да прикрива атаката на Ахмед, но сега трябваше да се задоволи само да я извади от строя, за да не позволи на хората на Поли да я използват. Пое си дълбоко дъх, скочи от шлепа, гмурна се и заплува под вода към брега.

Веднага щом чу смъртоносното тракане на картечницата на шлепа, Мърсър смело хукна из лагера. Не беше облечен точно като арабските бойци, но се надяваше, че кефията ще му осигури анонимност. Арабите мигновено прекъснаха празненството, грабнаха оръжията си и се втренчиха в тъмния шлеп.

Мърсър беше на половината път до дупката, когато еничарите на Ибрахим Ахмед атакуваха. Двама се изправиха на склона над лагера, сякаш предизвикваха терористите на Ал Кайда, убиха неколцина и после всички ги видяха къде са.

За секунди тридесет автомата АК — 47 затрещяха като един и върхът на склона изчезна в градушка от куршуми, буци пръст и камъни. Мърсър можеше само да се надява хората на Ахмед да спрат арабските бойци с изпепеляващ кръстосан огън. Навсякъде свиреха куршуми, а той трябваше да измине още тридесетина метра. Затича се. Засега никой не му обръщаше внимание, но пък двама души пазеха изкопа.

Пазачите вдигнаха оръжията си. Мърсър продължи да тича към тях, размахваше трескаво ръце и крещеше нещо неразбираемо. Номерът май мина. Арабите не стреляха, но и не свалиха автоматите. Мърсър беше на пет крачки от тях, когато се престори, че се спъва, насочи карабината и стреля в гърдите на единия пазач. Другият реагира чак след частица от секундата и Мърсър връхлетя върху него с всичка сила.

Паднаха на земята досами дупката. Оръжията бяха притиснати между телата им. Лицата им се намираха само на два-три сантиметра едно от друго. Мърсър видя налудничавия фанатизъм в очите на арабина. Терористът изкрещя нещо за Аллах и стреля с калашника си, Дулото опари корема на Мърсър дори през дрехите. А после между тях потече кръв, гъста като петрол. Устата на пазача се разтегли в цинична усмивка, но след миг изражението му се промени. Мърсър се отдръпна от него. Дрехите му бяха целите в кръв, но не беше ранен. Арабинът гледаше невярващо. Убийственият блясък в очите му угасна. В опит да убие противника си той бе отнел своя живот.