Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Кали изтръпна.

— Адмирал Ласко ще трябва да прояви доста изобретателност, за да обясни това на следващото обсъждане на бюджета.

Мърсър си сложи слънчевите очила и попита:

— Кога може да тръгнем?

— В момента пълнят резервоарите.

Освободиха трите стаи — Мърсър плати с кредитна карта — и отидоха с ферибот до пристанището за яхти. Уличните търговци ги наобиколиха: държаха да им продадат статуетки, пощенски картички, тениски и какви ли не други сувенири. До пощата се бяха наредили таксита. След десетина минути вече минаваха по стената на язовира, дълга две мили грамада, преграждаща Нил.

Построеният за един милиард долара през шейсетте години на двайсети век язовир бе финансиран частично от Съветския съюз в политическа маневра за влияние в региона и от приходите на Египет от Суецкия канал. За да се отвори пространство за огромното водохранилище с площ хиляда и петстотин квадратни мили, в Северен Судан и Южен Египет бяха изселени сто хиляди нубийци, повечето в неплодородни земи. Двадесет древни храма и светилища бяха демонтирани и построени отново на безопасно ниво над водата. Безброй други древни обекти бяха залети и непроучени.

Язовирът сдържаше водите на Нил да не излизат от коритото и да наводняват селата по поречието, но пък не позволяваше на богатите на хранителни вещества наноси да стигнат до нивите и това налагаше вноса на милиони тонове торове годишно. Крехката делта на Нил постепенно ерозираше без запълването с пръст от вътрешността на Африка и замърсяването със сол от Средиземно море беше стигнало чак до Кайро.

Спряха на пристанището на десет мили южно от стената. Мърсър плати на шофьора, а Букър извади чантите им от багажника. Водите на язовир „Насър“ бяха тъмносини и спокойни, оградени от пустинни хълмове, тук-там осеяни с палми. Това напомни на Мърсър за язовира „Пауел“ в Юта. Още нямаше десет сутринта, но слънцето печеше безмилостно.

Търговският агент поздрави Сайкс като брат, когото не е виждал отдавна, и нареди на двама души да занесат багажа им до пристана. Сред шлеповете, моторниците за водни ски и тридесетметровите туристически кораби „Рива“ изглеждаше като чистокръвен жребец в стадо шетландски понита.

Яхтата беше широка, но с дългите си елегантни линии приличаше на копие. Имаше платформа за гмуркане, а над главната каюта — открита рубка. Корпусът беше боядисан в черно, а надстройката и сводът на радара бяха снежнобели. Двигателите бяха МАН, хиляда и триста конски сили. Изглеждаше съвсем нова. Името и „Изида“, беше написано със златисти букви на носа.

Кали щипна Букър по бузата и погледна Мърсър.

— Знаеш как да се държиш с дамите. Мърсър щеше да наеме лодка с весла.

— Да де. И щеше да ме накара да греба — засмя се Сайкс.

— Никакви бунтове на борда — изсумтя Мърсър. Раболепният търговски агент тръгна да им показва яхтата. Демонстрира как се изважда малката надувна лодка, показа им компресора и водолазната екипировка. Вътрешността на яхтата беше елегантна като външността. Мебелите бяха тапицирани с естествена кожа, двете бани бяха облицовани с мрамор, леглата бяха с копринени чаршафи. Камбузът беше малък, но функционален, а хладилникът беше пълен. Имаше и други запаси. Мърсър намери най-различни алкохолни напитки в барчето и заяви, че е доволен.

Агентът носеше безжично устройство за плащане и щастливо прокара през процепа кредитната карта на Мърсър. Дори да имаше въпроси за двамата мъже и жената, които щяха да плават цяла седмица сами на яхтата, ги запази за себе си.

— Само като си помисля колко много пари похарчи — каза Букър.

— Когато приключим тук, ще имам достатъчно за полет с космическа совалка.

В главната каюта на носа имаше голямо легло и баня и Кали веднага си я поиска. Сайкс вече беше хвърлил чантата си в другата голяма каюта и остави за Мърсър единичното легло в каютата в ъгъла. Ухили се и кимна към затворената врата на главната каюта.

— По дяволите, просто отиди там. Мърсър се усмихна печално.

— Имам чувството, че ако не беше ти, щяха да ме поканят.

Сайкс поклати глава.

— Откачени бели!

Мърсър хвърли брезентовата си чанта на леглото, преоблече се в къси панталони и тениска с емблемата на Пенсилванския университет и излезе на палубата. След малко дойде и Кали. Беше по сандали, шорти и горнище на бански. Червените й коси падаха на раменете в блестящ водопад. Мърсър я виждаше за пръв път разсъблечена и разбра, че не е оценил правилно тялото й. Гърдите й бяха малки, но идеално оформени, а краката й изглеждаха безкрайно дълги. Кожата й беше безупречно гладка.