Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Джипът стигна до брега, полетя над водата и пльона в нея като хипопотам. Понесе се по бавното течение, въртеше се в невидимите водовъртежи. И започна да потъва.

— Как е отзад? — попита Пол. Водата бързо заливаше пода.

— Може да помогнеш, като изгребват водата — отвърна Бърни, докато се мъчеше да намести раниците. Сайкс му помагаше, доколкото можеше, макар гърбът да го болеше адски.

Ривърс се прехвърли отзад, за да им помогне с раниците. Водата вече беше само на два-три сантиметра под строшеното стъкло. Нахлуеше ли вътре, джипът щеше да потъне като камък.

— Има ли пирани в тая река? — попита Бърни, без да вдига глава.

— Те живеят в Южна Америка, тъпако. Обаче има крокодили, големи са като моторници.

Вълна заля задната част, багажникът се напълни за секунди и Бърни протегна ръце да отвори задната врата. Джипът потъна. На повърхността останаха само леки вълнички.

Бунтовниците на брега се развикаха радостно. Не бяха успели да вземат плячка, но бяха доволни, че чужденците са мъртви.

И изведнъж на тридесетина метра от мястото, където бе изчезнал джипът, водата неочаквано се разпени и от реката се показаха огромни челюсти, зейнала червена паст с остри като ками зъби. Африканците я засочиха и се отдръпнаха, когато останалата част на чудовището изскочи от дълбините. А после сякаш изплю тела. До пастта му изскочиха три глави. Първо един мъж, а после и втори скочиха върху гърба на страшилището. Вторият помогна на третия да се качи върху него, а първият направи нещо близо до широката му задница.

— Бързо — каза Бърни, докато измъкваше Букър от водата.

Идеята за триместната надувна лодка беше на Мърсър. Той бе казал, че след като ще са в близост до река, някои пътища може да са непроходими. Сайкс купи лодката от доставчик на екипировка във Вирджиния. Моделът му хареса, пък и носът беше като уста на акула. Плати доста, за да я закарат със самолета до Африка заедно с тях. Бяха я изблъскали от задната врата в мига, когато джипът започна стремглаво да се отправя към дъното на реката. Циплицки дръпна връвта на мо-тора и гумената лодка се напълни със сгъстен въздух.

Сайкс се претърколи над меките перила, а Пол се залови с извънбордовия двигател с мощност пет конски сили. Витлото се завъртя. Свръхнатоварената надувна лодка не изрева, но сравнително бързо набра скорост, Бунтовниците на брега ги гледаха как се скриват от поглед, без да са сигурни какво точно виждат.

— Надувайте, момчета! — весело извика Бърни. — Да стане на парчета…

Въпреки болката в кръста Букър не можа да не се усмихне.

Слънцето вече разпръсваше завилата долината като снежно одеяло утринна мъгла. Над върховете на близките борове прелетяха няколко птици. Безоблачното небе изглеждаше безкрайно.

Людмила и руският учен, чието име Мърсър не знаеше, бяха намерили защитни облекла и уреди за засичане на радиация в падналия хеликоптер и с една ръчна дрезина, стояла години в депото на мината, тръгнаха да проверят дали някой варел не се е пробил при дерайлирането на влака.

Саша Фьодоров си почиваше, а пилотът Юрий сортираше оскъдните им запаси.

Мемориалната стела беше унищожена. Мърсър се беше умислил. Значи беше изпратил Букър и екипа му за зелен хайвер на едно от най-опасните места на света. Сайкс знаеше как да се грижи за себе си и Мърсър не се тревожеше много за него, но все пак мисълта за акцията го измъчваше. Още повече го безпокоеше задънената Улица, в която се бяха озовали.

Беше убеден, че на стелата е написано местонахождението на гробницата на Александър Велики, особено след като единият от военачалниците му бе издигнал паметника дълго след смъртта му. Археолозите го търсеха от векове, но без да има никаква следа, Мърсър не можеше да направи нищо.

Най-лошото беше, че Ахмед не бе излъгал, когато каза, че не знае къде е гробницата. Системата на защита на еничарите просто премахваше изкушението. Идеята беше гениална. Никой да не знае нищо.

— Какво се е случило с жената, в която се влюбил наставникът ви? — попита Кали.

— Опасявам се, че случаят прилича на Монтеки и Капулети — отговори Ибрахим и запали цигара. — Баща й не й позволил да се омъжи за турчин и я накарал да се върне у дома веднага щом научил за връзката им. Бил образован и начетен, но явно не чак толкова. Пък и момичето вече било обещано на друг, при това от благороднически произход.

— Колко тъжно.

— Времената са били различни, но съм сигурен, че ако се беше случило днес, резултатите вероятно щяха да са същите. Да се ожениш извън племето си е съвременна идея, която е пуснала корени само на Запад.