Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Съвсем не — кисело каза Мърсър. — Поли и еничарите още се мотаят наоколо, а освен това трябва да се оправим и с Аламбика на Скендербег. — Обърна се към Букър Сайкс. — Какво ще кажеш за една малка екскурзия?

— Зависи — провлечено отвърна командосът.

— Айра, предполагам, че още не си успял да убедиш Пентагона да изпрати екип, който да погледне онази стела? — Ласко кимна. — Тогава, Бук, какво ще кажеш за едно пътуване до най-жестокия пъкъл, който съм виждал? Всички разноски са поети.

— За какво точно?

— В селото, където с Кали открихме мината, има един обелиск. Поставен е там по заповед на Александър Велики. С Кали видяхме, че по него има надписи. Трябва да разбера какво пише. Надявам се, че това ще ни подскаже къде е скрит аламбикът.

— Искаш просто снимки, така ли?

— Да. Няколко снимки с полароид и нямаш повече работа там. Два дни.

— Бих препоръчал цифров фотоапарат — предложи Айра.

— Просто така се казва — отговори Мърсър. — Не забравяй, че съм лудит. Миналата година си взех първия мобилен телефон.

— Двете момчета от яхтата, Пол Ривърс и Бърни Циплицки, утре трябва да се върнат във Форт Браг — каза Сайкс, после се ухили. — Ще се погрижа да се разболеят от нещо и ще ги взема на екскурзия с мен.

След петнадесет часа във въздуха самолетът на „Луфтханза“ от Франкфурт кацна на летището в Самара. Тъй като Мърсър смени билетите им от туристическа класа, която бе осигурил Айра, с първа, успяха да се насладят на прекараното време заедно. Докато ядяха филенца с аспержи и сос беарнез над Атлантика, Кали го подразни, че това не се брои за среща и че все пак трябва да я заведе на вечеря. А когато стисна ръката му, защото малко преди да кацнат в Самара, попаднаха във въздушна яма, сърцето на Мърсър подскочи.

За него това бе почти като началото на гимназиална любов, където и най-малките жестове са значими, но и пълни с капани. Дали не беше твърде скоро след загубата на Тиса? Дали той изобщо беше способен пак да се отдаде? За всяка следваща стъпка плащаше с огромни съмнения в себе си. Искаше да повярва, че избуяващите му чувства не са просто физическа реакция на присъствието на красива жена. Въпреки това, когато потърсеше в себе си истината, не виждаше нищо освен празнота там, където някога имаше увереност. Чувстваше се парализиран от вина и се мъчеше да се убеди, че не бива да е така. Кали пак стисна ръката му.

Когато самолетът кацна и тръгна към дългия едноетажен терминал, за миг дланта й сякаш го опари.

На митницата ги посрещнаха двама мъже. Единият беше нисък красив блондин с късо подстригана коса и отличителни знаци на армейски капитан. Другият беше по-възрастен и приведен, с дълбоки сини очи и сива коса. Костюмът му беше измачкан, а на ризата му имаше петно. Имаше вид на смутен учен.

— Капитан Александър Фьодоров — представи се офицерът и ведро се усмихна. — Моля, наричайте ме Саша. Това е професор Павел Сапожник от министерството на отбраната. Аз ще водя вашия военен ескорт. Професор Сапожник и екипът му са експерти на ваше разположение.

— Мърсър. А това е Кали Стоу от департамента по енергетика. — Ръкуваха се. Митническият служител се мръщеше. Фьодоров ядосано му каза нещо, после помоли Кали и Мърсър за паспортите им и след секунди им ги върна подпечатани.

— Извинете за това — каза, докато ги водеше към един изолиран сектор от летището. — Преди падането на режима Самара беше затворен град и митничарите са свикнали да тормозят посетителите. Не е необичайно да се отказва влизане на туристи, без да има причина, което особено усложнява нещата, тъй като най-новият експорт на Самара са булки по интернет. Много самотни германци и американци идват тук, за да се срещнат с любовта на живота си, само за да си заминат още по-разочаровани отпреди.

Мърсър се засмя и веднага почувства симпатия към офицера.

— Естествено, госпожице Стоу, вие бихте засрамили всички булки.

Тя се усмихна на комплимента.

— Мислех, че Григорий Попов ще е тук — каза Мърсър.

Фьодоров раздразнено сви устни.

— Бюрократи. Каза, че го задържали в Москва и ще пристигне утре или вдругиден. Най-вероятно няма да дойде. Самара не е, как да го кажа, любима дестинация. Това е нещо като вашия Питсбърг, но без добра спортисти. — Спря пред вратата на една тоалетна. — Ще летим още два часа. Може би ще искате да се освежите?

Докато Кали използваше тоалетната, Мърсър разбра, че Фьодоров е учил езици по време на военната си служба и говори френски, немски и украински. Бил назначен да охранява ядрени вещества, тъй като голяма част от работата се вършела от чуждестранни специалисти. Професор Сапожник не им обърна внимание: предпочете да се взира пред себе си вместо да поговори с тях.