Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Бих искал да говоря със съпруга ви.

— Кой е, Лизи? — извика Еразмус Фес от всекидневната.

Тя се обърна натам.

— Откъде да знам, по дяволите? Иска да говори с теб.

— Кажи, че е затворено. Да дойде сутринта, ако иска кола или влачене на буксир. — После викна към участниците в предаването: — Давай! Големите пари. Големите пари!

— Чухте го. Елате утре.

Тя понечи да затвори вратата, но Мърсър я блокира с крак. За момент жената продължи да дърпа: не разбираше защо не се затваря.

— Госпожо Фес, не става дума за кола или влачене на буксир. Казвам се Филип Мърсър, а това са Кали Стоу и Хари Уайт. Тук съм заради един сейф, който съпругът ви е предложил на Карл Дайън преди време.

При тези думи в очичките й проблесна лукав поглед.

— Тук сте заради сейфа от „Хинделбург“?

Мърсър не си направи труда да я поправи.

— Точно така. Идваме от Вашингтон. Дали съпругът ви още пази сейфа?

— Дали го пази? По дяволите, той не изхвърля нищо. Още има черупки от първия си улов на морски раци. — Обърна се и отново извика на съпруга си: — Раз, дошли са за сейфа от „Хинделбург“.

— Не се продава — извика в отговор Еразмус Фес.

— Напротив, продава се — разгорещи се Лизи. — Още навремето ти казах да го дадеш това проклето нещо на онзи от Колорадо. — Отново се обърна към Мърсър. — Откакто бащата на Раз го намери, ни преследват какви ли не нещастия. Откакто го е довлякъл вкъщи, в семейството не се раждат деца. Аз имам седем братя и сестри, а Раз има осем. Няма причина да нямаме деца.

— Може да е от морските раци — измърмори Хари. Кали му хвърли поглед да замълчи и попита Лизи Фес:

— Ами рак? В семейството ви има ли случаи на рак? — О, да. Бащата и по-малкия брат на Раз умряха от рак. А аз и една от сестрите му загубихме гърдите си от рак.

Поради цялата тази лой по нея и безформения пеньоар, който бе облякла, беше разбираемо, че никой не бе забелязал, че е претърпяла мастектомия и на двете гърди.

— А те живели ли са в къщата, след като е бил открит сейфът? — попита Кали.

— Естествено. Нали затова казвам, че сейфът ни донесе само нещастия. Най-големият брат на Раз не се разбираше с баща си и се изнесе още преди това. Здрав е като бик и има дванайсет деца и цяла сюрия внуци.

— Изглежда, сме на прав път. Случаи на рак, стерилитет. Напомня ли ти нещо? — прошепна Кали на Мърсър.

Мърсър мислено се беше пренесъл в далечното селце по поречието на Сцила в Централна Африка. Честър Бауи сигурно беше взел проба от урановата руда на връщане към Съединените щати, но точно преди „Хинденбург“ да катастрофира я беше сложил в сейф и го бе хвърлил от дирижабъла. Това, което още повече изуми Мърсър от странната одисея на пробата, беше как е останала достатъчно радиоактивна, за да причини рак на един, ако не и на двама от семейство Фес.

Музиката от „Колелото на късмета“ се извиси до кресчендо, после телевизорът млъкна. След малко Еразмус Фес се появи на вратата. За разлика от жена си, беше кокалест и слаб като върлина. Носеше омазан с масло работен комбинезон с името му на гърдите. Косата му беше прошарена и рядка и имаше пърхот. Носеше очила с дебели стъкла, които уголемяваха кръвясалите му очи, посивялата му брада не беше бръсната поне от пет дни. Оригна се на бира и протегна жилестата си ръка към Мърсър.

— Еразмус Фес.

— Филип Мърсър. — Ръкуваха се.

— Защо се интересувате от сейфа? — попита Фес.

— Какво значение има? — развика се Лизи на съпруга си. — Нали иска да го купи.

Мърсър не беше казал, че иска да купи сейфа, но просто кимна.

Еразмус Фес доби пресметлив, почти хищен вид.

— Двайсет хиляди. В брой.

Искаше с пет хиляди долара повече, отколкото бе поискал от Карл Дайън, но това не беше проблем за Мърсър. Той би купил сейфа и съдържанието му за всякаква сума, която би поискал Фес. Проблемът беше, че просто нямаше тези пари в себе си. Лесно можеше да напише чек за тази сума, но знаеше, че Фес никога няма да го приеме, а и той не искаше да остави следа от парична транзакция. Не му харесваше, че се налага да чакат до сутринта, та банката да отвори, но не виждаше друга възможност. И изведнъж си спомни за печалбата на Хари, погледна го и подхвърли:

— Лесни пари лесно се губят, старче.

— А?

— Изпразни си джобовете.

— Какво?! — Хари най-накрая разбра какво иска Мърсър и почервеня целият. — Никога! Спечелих си парите съвсем честно.

— Успокой се — утеши го Мърсър. — Ще ти ги върна, като се приберем. — Щеше да представи сметката на заместник-съветника по въпросите на националната сигурност Ласко.