Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Не беше необходимо да пише къде живее той. Всички знаеха как да го намерят.

Набута трупа на Гюнтер Бауер под долната койка, мъчеше се да не гледа неестествено клюмналата на прекършения врат глава. След това започна да избутва сейфа от ъгъла. Отначало напрягаше сили, но после го обзе такова отчаяние, че бързо го плъзна по килима. Отвори вратата на каютата, огледа коридора и забута петдесеткилограмовия сейф към стълбището за палуба Б.

За щастие нямаше никого. Пътниците и екипажът бяха долу и наблюдаваха крайбрежието на Ню Джързи.

— Да ви помогна, господине?

Бауи се вцепени. Гласът се чу зад него… и той го познаваше. Но откъде? Мислите трескаво препускаха в главата му. От Кайро? От Хартум? От дебрите на джунглата? Обърна се рязко, готов да се бие. Пред него стоеше сериозният млад стюард, на когото се беше разкрещял на втория ден от пътуването.

Вернер Франц направи всичко по силите си да не се дръпне, когато видя безумния поглед в очите на Бауи, дивото изражение на хванат в капан плъх. Макар да беше само четиринадесетгодишен, Вернер се смяташе за опитен служител на въздушните линии и не възнамеряваше някой смахнат пътник да помрачи лустрото на професионализма му.

— Да ви помогна ли, господине?

— Да, да, благодаря — заекна Честър. Това момче не можеше да е втората вълна, изпратена от нацистите да открадне сейфа. Капитанът би пратил механиците и другите си помощници, яки мъже, които да го пребият и да скрият сейфа до обратния полет за Франкфурт тази вечер.

— Чух какво каза капитанът — настойчиво рече Вернер и започна да бута сейфа. — Времето е ясно и можем да се отправим към Лейкхърст. Ако имаме късмет, ще кацнем малко след седем. Предполагам, че искате да слезете пръв, хер Бауи?

— Да, точно така. Чакат ме.

— Може ли да попитам какво има в сейфа? Другите стюарди мислят, че носите скъпоценни камъни на бижутер в Ню Йорк.

— А, не. Това се документи. Научни изследвания. „Господи!“ Защо го каза? Момчето можеше да погледне завързаната за дръжката бележка и да разбере за кого е предназначен сейфът. Трябваше да потвърди, че предположенията на другите стюарди са правилни.

— Разбирам. — Вернер Франц очевидно не му повярва и Честър беше благодарен за това. Беше пропътувал пет хиляди мили и едва не бе издал тайната си в последния момент.

Помъкнаха сейфа надолу по стълбите. Тънките алуминиеви стъпала поддаваха под тежестта им.

— Да го сложим встрани от пътеката — каза Вернер, щом стигнаха в залата за наблюдение. — Първо трябва да спуснат сгъваемите стълби и на пътеката ще пречи.

— Чудесно — отвърна Честър, беше се задъхал от усилието. Лицето му беше пребледняло под тропическия загар, краката му трепереха.

— Ще ви помогна да го свалите, щом кацнем — предложи Вернер.

Бауи не отговори. Махна му с ръка, за да го отпрати, и се облегна на предпазните перила. След минута ударите на сърцето му станаха по-бавни.

Дирижабълът летеше на юг и сякаш всички пътници и членове на екипажа, които не бяха дежурни, се бяха струпали пред прозорците на левия борд. За щастие залата за наблюдение на дясната палуба беше безлюдна. Без да губи време, Честър повдигна сейфа от пода. Мускулите на гърба му се напрегнаха, стори му се, че чува как някои се късат, но не пусна металния сандък. Повдигна го по-високо, допря го до стената и го качи на перилата.

Земята под цепелина представляваше безкрайно море от борове и пясък, тук-там пресечено от черни пътища. Прелетяха над парцел обработена земя с фермерска къща в края. Оборът беше порутен, тракторът и другите машини приличаха на играчки.

Прозорците на просторната палуба А се отваряха, но тези на палуба Б бяха заковани. Бауи се наведе над перилата, вкопчил ръце в клатещия се сейф, и зачака подходящ момент. „Хинденбург“ се носеше на височина триста метра в облачното небе. Дъждът валеше на тласкани от вятъра завеси. От тази височина дърветата изглеждаха като непристъпна маса. Бауи се разтрепери от отчаяние. Всеки момент можеше да дойде някой пътник или човек от екипажа и планът му щеше да бъде осуетен. Някой изсвири няколко ноти на олекотения алуминиев роял „Блутнер“.

Ето!

В края на гората се появи друга ферма. Дори от тази височина Бауи видя, че е занемарена. Покритият с плочи покрив беше хлътнал в средата като изкривен гръбнак на стар кон, верандата беше застрашена от срутване. Прозорците обаче светеха. От комина излизаше пушек. Оборът обаче изглеждаше много по-нов.