Кристофър Райд - Последната императрица

През следващите три дни, през които валеше проливен дъжд, от транспортните кораби „Сириус“ и „Източна империя“ бяха разтоварени повече от 340 коне и в калните равнини на Пей Тан бе издигнат огромен палатков град. Над 2000 войници бяха разположени на импровизирания брегови плацдарм. Кавалерията беше в готовност.

Увереността на сър Хоуп растеше с всеки изминал час.

Рандъл Чен и лорд Елгин останаха на борда на „Свирепи“. Всяка сутрин Рандъл пращаше писмо на сър Хоуп, в което подробно описваше задачите, които трябва да се свършат. Подготовката вървеше чудесно и всичко се изпълняваше по график.

Татарска щабквартира

13 км югоизточно от Съне, Китай

5 август 1860 г.

23:30 ч. местно време

Мисия Ездра - ден 155

Монголският господар Сенге Ринчен търпеливо изчакваше основната част от британските сили да дебаркира, преди да направи първия си ход. Пряк потомък на Чингис хан, Сенге Ринчен беше роден воин, който почти не знаеше какво е страх. Давайки си сметка, че първото впечатление на противника от армията му ще бъде ключово за успеха, той бе събрал най-добрите си хора и сега чакаше лорд Елгин да направи първата си грешка.

По молба на Цъ Си Ринчен беше тръгнал на юг от Сайншанд в Южна Монголия с 4000 елитни хоркински воини. Под командването му имаше още 10 000 мандарински татари, въоръжени с мускети - доста ненадеждно оръжие, освен ако не се използва от близко разстояние. Монголският господар предпочиташе честта на умелия стрелец с лък и скоростга на добре обучения меченосец.

В джоба на гърдите си Ринчен носеше писмо, написано лично от Цъ Си. Тя обещаваше да изпълни всяка негова прищявка. А най-вълнуващото бе, че императрицата обещаваше да му отдаде изцяло тялото си в леглото на самия Сиен Фън, между стените на Западния дворец. Монголският господар неволно се усмихна при мисълта как обладава императрицата в ложето на Сина на небето. Това щеше да е неговият момент на триумф, когато пълни със семето си отново и отново любимата жена на императора. Тя му бе обещала от тук нататък винаги да удовлетворява желанията на Ринчен - и той възнамеряваше да се възползва от това.

Ринчен седеше в огромната си копринена шатра пред отрупана с храна маса, облечен в бляскава синя памучна кавалерийска униформа с торбести панталони. На нагръдника му с червен конец бе бродиран Черният флаг на хоркините, символът на Вътрешна Монголия. Главата му бе плешива и блестяща, малките му уши бяха прилепнали към черепа. Дългите тънки мустаци се спускаха до ключиците му и той ги усукваше с пръсти, когато бе отегчен. Тялото му беше набито и мускулесто, подобно на повечето монголи, а челюстта му бе по-четвъртита, отколкото на китайците. Беше обут в черни ботуши за езда; на кръста си носеше черен кожен колан с остра като бръснач кавалерийска сабя, принадлежала някога на могъщия Чингис хан.

На всеки половин час съветниците му се втурваха в шатрата и се просваха на килима пред стола му, за да докладват за движението и разположението на британските и френските войници.

Ринчен скочи радостно на крака.

- Най-сетне! - възкликна той. - Червените варвари надцениха силата си! - Току-що му бяха съобщили, че сър Хоуп Грант е събрал Втора дивизия на Нейпиър и се готви да потегли към Дагу на разузнавателна мисия.

„С тази победа ще бъда една крачка по-близо до целта си.“ Ринчен се усмихна. Бръкна в джоба си и извади писмото от Цъ Си. Отвори внимателно розовата оризова хартия и вдиша примамливия ѝ аромат. Цъ Си беше дала на господаря Ринчен да вкуси от насладата на плътта ѝ; беше потъркала хартията между краката си, така че благоуханните ѝ сокове да украсят писмото. Съблазнителните ѝ думи го накараха да си представи как дланите ѝ се плъзгат по кожата му. Как устните ѝ докосват тялото му. Как стегнатите ѝ гърди се полюшват, когато го възсяда, а същият този аромат на женствеността ѝ се носи навсякъде около тях.

Ринчен внимателно сгъна листа и го прибра в кожена чантичка, която подаде на консула си да я пази.

Навън дъждът продължаваше да вали напоително, когато Ринчен повика осемте си генерали.

- Съберете татарската конница - направо каза той. - Настъпи идеалният момент да оставим своя белег върху тази война. Британските страхливци смятат да атакуват крепостите Дагу отзад. Те нямат чест. И това само ще ни направи още по-внимателни спрямо тях. Преди смятах, че арогантността им ще ги накара да щурмуват направо крепостите на река Хай. А ето че те действат предпазливо. Много нехарактерно за британци.