Брад Тор - Ответен удар

- Е, ако мюсюлманите искат да съдят нашия войник, ще трябва да се наредят на опашка, защото демократите от Капитолия вече настояха да се проведат изслушвания в Сената.

Президентът отново седна на стола и потърка слепоочията си с длани:

- Защо ли не съм учуден?

- Все пак сме в изборна година.

- И да не беше изборна година, все същото. И ние щяхме да ги атакуваме, ако те бяха на власт. Твърде пикантно е, за да се подмине просто така.

Той вдигна очи и попита:

- Кой е начело на атаката?

- Хелън Кармайкъл - отвърна Андерсън. - Нещо повече, иска изслушванията да се излъчват по телевизията.

- Защо ли и това не ме учудва?

- Не би трябвало. Тя търси начини да натрупа точки пред партията си, преди изборният екип на губернатора Фарнсуърт и Националният комитет на демократите да решат окончателно кой ще бъде подгласникът в листата им. Изненадващото обаче е, че тя инициира изслушванията в качеството си на член на Сенатската комисия по разузнаването.

Това вече изненада Рътлидж.

- Комисията по разузнаването? Това няма нищо общо с тях, дявол да го вземе? Защо не прехвърли изслушванията в Комисията по въоръжените сили?

- Защото според нас е надушила кръв във водата.

- Естествено, че е надушила кръв във водата. Ние кървим. Оттук нататък ислямските фундаменталисти ще използват непрекъснато видеоматериала на „Ал Джазира“ като успешен инструмент за вербуване. Хиляди мюсюлмански юноши, които иначе не биха влезли в редиците им, ще си задават въпроса: „Ами ако онзи американски войник беше пребил някого, когото обичам и на когото държа?“ Поднесохме им повода на тепсия. Ще ни трябват десетилетия, за да възстановим позициите си. Но това все пак не обяснява какъв интерес би могла да има Комисията по разузнаването към случая.

- Може би ще промените мнението си, когато разберете кой е американецът в репортажа на „Ал Джазира“ - вметна Андерсън.

Президентът се наведе напред.

- Къде се намира той сега? При военните? Те знаят ли кой е?

- Не е при военните и те не знаят кой е.

Рътлидж зачака, но след като Андерсън не каза нищо повече, умът му започна да претегля възможностите:

- Предполагам, че този човек не е свободен наемник, от чиито действия бихме могли да се дистанцираме под благовиден предлог?

- Нямаме такъв късмет. Ако беше наемник, всичко до сега да е приключило.

- Тогава е оперативен агент, тика ли?

Андерсън кимна.

- Член на елин от отрядите за преки действия, упълномощени от Департамента по отбраната и Белия дом.

- От ЦРУ ли е?

- Не мисля, че е добре да знаете пешо повече на този етап. Има опасност Кармайкъл да започне да издава призовки и несъмнено на една от тях ще е изписано вашето име.

- Моето име? Но защо, по дяволите?

- В момента самолетът С 130, с който го превозваме, е на път към военновъздушната база ,,Андрюс”. Ще кацне по-късно вечерта. На сутринта ще се проведе подробен разбор на инцидента и след това ще дойда при вас да поговорим. А междувременно ви препоръчвам да стоите настрана от всичко това.

Рътлидж познаваше шефа на кабинета си от достатъчно дълго време, за да се довери на преценката му. Да предпазва президента от непредвидени политически последствия беше част от работата на Андерсън.

- Само до сутринта и нито минута повече - каза - Рътлидж - А Кармалйкъл знае ли, че човекът е при нас?

- Не мисля. Още не - отвърна Андерсън.

- Знае ли кой е той?

- Заловила се е сериозно със случая и обръща всеки камък по пътя си.

- Е, щом човекът е при нас, трябва да поемем инициативата и да контролираме развитието на тази история. Не ме е грижа за изборите. Не може заради тях да заложим авторитета на президентството. Ще постъпим както трябва. Ако се наложи оперативният агент да се жертва в името на всички, значи точно това ще направи - отсече президентът.

Андерсън поклати глава и се присегна към вибриращото на хълбока му “Блекбъри”.

- Може да размислите, щом разберете за кого говорим.

- Искаш да кажеш, че познавам този човек?

Андерсън не отговори. Беше твърде зает да чете полученото съобщение.

- Чък, зададох ти въпрос - настоя президентът. - Познавам ли този човек?

Шефът на кабинета вдигна поглед и отвърна:

- Извинете господин президент. Ще трябва да продължим разговора по-късно. Наложително е да се явите незабавно в заседателната зала.

Белият дом,

Заседателна зала за извънредни ситуации

За двайсет минути заседателната зала се напълни с хора и въздухът натежа от напрежение. Изправен пред нова терористична заплаха Белият дом беше превключил на пълна бойна готовност.