Брад Тор - Ответен удар

Хората от Пенсилвания я харесваха заради хъса ѝ, а Мърфи не само ѝ оказа официална подкрепа, но и застана с цялата си политическа тежест зад нейната кандидатура. Младият републиканец, който ,,Великата стара партия” беше лансирала като неин съперник, нямаше шанс.

Доказано умел политик. Кармайкъл полагаше усилия да смекчи имиджа си, но колкото и да се стараеше, всичко у нея крещеше, че е кучка. Някои от нейните сътрудници изказваха зад гърба и предположения, че няма да е зле да зареже костюмите с панталони и да си пусне дълга коса, но други твърдяха, че е безсмислено. Както и да се облечеше, каквито и фризури да си направеше, тази жена не само се държеше като кучка, но и винаги щеше да изглежда като такава.

Сред служителите ѝ се ширеше мнението, че ѝ е нужен малко секс, за да поомекне, но съпругът ѝ бе твърде зает да гони други жени.

Истината беше, че единственият начин Кармайкъл да бъде избрана за президент на Съединените щати беше първо да поработи на вицепрезидентския пост.

Но за да стигне толкова далеч, трябваше да преодолее една сериозна пречка по пътя си - Джек Рътлидж. Демократите не разполагаха с нито един кандидат, който би могъл да му бъде конкурент и да се надява на изборна победа. Единственият начин бе да разпердушинят сегашния президент така, че рейтингът му да падне достатъчно ниско, за да му отнемат поста.

Белият Дом

Президентът Джек Рътлидж подкани с ръка шефа на канцеларията си Чарлз Андерсън да влезе в Овалния кабинет и му направи знак, че почти е приключил телефонния си разговор.

- Да, Ваше Височество, осъзнавам това. Оценяваме неимоверните ви усилия да държите под контрол военизираните групировки в страната си. Вашата помощ в борбата с тероризма е безценна. Искам да ви уверя, че изясняването на този случай е един от основните ми приоритети и ние няма да оставим нещата така.

Президентът направи пауза и продължи:

- Чух този слух и разбирам защо хората ви са ядосани, но ще повторя пак, че една история винаги има две страни. Ще се разровим и щом открием истината, ще ви информирам. Гарантирам ви, че сме се заели с това много сериозно.

Президентът отново направи пауза и отговори:

- И аз ви благодаря за отделеното време. Дочуване, Ваше Височество.

Когато затвори телефона, той се обърна към Андерсън и каза:

- Пълен кошмар. Това е шестото обаждане на арабски държавен глава за днес. Знаеш ли как там наричат случилото се? „Мелето на Ал Карим“.

- Да, и аз го чух - отговори Андерсън. - Не е много оригинално, ако питате мен.

- Оригинално или не, това е голям удар по репутацията ни. Мюсюлманите имат изключително дълга историческа памет, Чък. Много по-дълга от нашата. Кръстоносните походи са пресен спомен в съзнанието на мнозина от тях, сякаш са се случили преди седмица. И всичко това става непосредствено след скандала със затвора Абу Гариб. В техните представи всичко това се е случило все едно преди десет минути.

- Абу Гариб беше голям гаф. Без съмнение. И тази работа с „Ал Джазира“ има потенциала да се превърне в нещо още по-лошо…

- Потенциал ли, Чък? Нямам представа как изглеждат нещата от твоята камбанария, но тази работа не просто има потенциала да се превърне в нещо по-лошо. Това е катастрофа. И то грандиозна.

- Признавам, че не изглежда добре, но искам да ви напомня, че както вие сам казахте, още не разполагаме с всички факти.

- Войникът е американец. Това е единственото, което има значение - каза президентът. - Не водим тази война срещу тероризма във вакуум. Всяка наша крачка се следи от целия свят. Всяко наше действие има безброй последици. Отнема ни години да постигнем някакъв реален напредък в този регион и само няколко мига, за да го изгубим.

- Съгласен съм - отвърна Андерсън, - но въпреки дългата историческа памет на мюсюлманите, не мисля, че Съединените щати са длъжни да носят на врата си бремето на кръстоносните походи. Америка дори не е съществувала през XI век. Тези походи са били предприети от Европа.

Президентът се облегна на стола си и погледна към тавана:

- Няма значение. В тяхното съзнание ние сме продължение на Европа. Всичко, което прави Западът, независимо дали става дума за Европа или Америка, е взаимосвързано. Седем минути или седем века - за тях това е без значение. Те ни виждат в едни и същи краски. Отчайващо е, но начинът на мислене на тези хора не е като нашия.

- Никой няма нашия начин на мислене. Ние притежаваме неповторим дух и точно той прави Америка уникална. Свободата, демокрацията, човешките права… и готовността ни да употребим сила, когато се налага, за да опазим тези идеали - това е определящо за нас. Хванете, който и да е мъж или жена от някоя улица в Близкия изток и им дайте възможност да изберат дали да останат в родината си, или да започнат живота си от нулата в САЩ с правата и свободите, полагащи ни се по закон, и те винаги ще изберат добрата стара Америка. Може да горят знамето ни за пред камерите, но им хвърлете шепа зелени карти във въздуха и те ще започнат да се избиват, за да се докопат до тях.