Брад Тор: Последният патриот

Халифа знаеше, че не е така. Независимо какво е времето, в сградата на ЦФПР непрекъснато имаше хора, които работеха до късно — може би не в Отдела за изследвания и съхраняване, но почти винаги в някое помещение светеше.

— Ако ми оставиш ключовете си, ще заключа, като си тръгна.

— Ами хронокартата ми? — попита Ломбарди, насилвайки късмета си.

— Плащат ти за времето, което си отработил, приятелю.

— Va bene 2 2 Va bene (итал.) — Добре. — Б.пр. — отвърна младият човек, извади ключовете от джоба си и ги остави на бюрото. — До утре сутринта.

— Приятна вечер.

Ломбарди му се усмихна още веднъж и се отправи към изхода, като гасеше ненужните лампи по пътя си.

Бюрото на д-р Халифа беше всъщност голяма чертожна маса, осветена от две работни лампи. За работата му, както и за сътрудничеството на Ломбарди, плащаше Институтът за опазване на паметниците на културата на Йемен.

През 1972 г. група работници в Йемен бяха направили изумително откритие. При възстановяването на Голямата джамия в Сана, която се смята за една от първите архитектурни обекти на исляма, изградена по заръка на самия пророк Мохамед, те попаднали на един тайник между тавана и покрива на джамията. Вътре имало купчина пергаментови свитъци и листове с текст на арабски, скрити там неизвестно кога. Изложени на дъжд и влага векове наред, те се бяха слепили. В археологическите кръгове такава находка се нарича „книжен гроб“. Според първоначалното проучване гробът съдържал десетки хиляди фрагменти от поне хиляда ранни пергаментови ръкописи на Корана.

Достъпът до пълното съдържание на откритието така и не бе позволен. Отделни части бяха предоставени на неколцина учени, но поради светостта на документите, на никого не беше разрешено да изследва подробно находката като цяло. На никого, с изключение на д-р Марван Халифа.

Халифа беше един от най-бележитите ислямски учени и познавачи на Корана. Голяма част от кариерата му беше посветена на изграждането на връзки с хората от йеменския Институт за опазване на паметниците на културата, които неведнъж бе молил любезно да му позволят да проучи находката. Накрая при поредната смяна на ръководството директор на института стана един по-млад и прогресивен човек, който покани Халифа да изследва всички документи, намерени от работниците в Сана. Много скоро професорът осъзна от какво огромното значение е находката.

Тъй като в Йемен нямаше подходящи условия за съхраняване и изследване на фрагментите, и тъй като йеменското правителство беше категорично против Халифа да ги отнесе в Съединените щати, споразумяха се цялото съдържание на „книжния гроб“ да бъде изпратено в ЦФПР в Рим, където пергаментите щяха да бъдат реставрирани, проучени и след това върнати обратно в Йемен.

С благословията на новия директор на Института за опазване на паметниците на културата Халифа проследи целия процес, включващ датирането, обособяването на отделните документи, възстановяването на цветовете и обработката на изображенията.

Вълнението му нарастваше с всеки изминал ден, и когато всяко късче беше проучено, вече можеше да се заеме с подреждането на пъзела. Голяма част от пергаментите датираха от седми и осми век — двете първи столетия на исляма. В ръцете си Халифа държеше части от най-старата версия на Корана, позната на човечеството.

Милиард и половина мюсюлмани по света вярваха, че Коранът, пред който благоговеят днес, е чистото и ненакърнено Божие слово — прецизен и буквален препис на оригиналната книга, която съществува в Рая, и която е била предадена дума по дума, без нито една грешка, от Аллах на пророка Мохамед чрез архангел Гавраил.

Халифа, специалист по исторически текстове, беше силно заинтригуван от несъответствията. Като умерен мюсюлманин, който обича религията си, но е дълбоко убеден, че тя се нуждае от реформа, той бе преизпълнен с радост. Фактът, че беше намерил и продължаваше да открива отклонения от ислямските догми означаваше, че най-после има основания за преразглеждане на Корана в исторически контекст.

Винаги беше вярвал, че Коранът е написан от човек, а не от Бог. Ако това можеше да се докаже, мюсюлманите по света щяха да бъдат в състояние да преосмислят вярата си в една съвременна, отговаряща на двадесет и първи век перспектива, вместо да продължават да се придържат към остарелите и безпросветни арабски догми от седми век. И сега, както изглежда, разполагаше с доказателството, което му беше необходимо.