Лора Лазар - Огненото разпятие

- За кого намекваш?

- Сети се сам! - подхвърли убиецът.

- Ако Камелия Аврамова не беше пияна, лесно щеше да прескочи огъня и да избяга през вратата! - обади се Радо.

- Нямаше да стане поклати глава арестуваният. - Виждали ли сте огнена завеса пред вас? - попита ги той. - Бягаш назад, не минаваш през нея!

- По този начин принуди Камелия Аврамова да скочи - отбеляза комисарят.

- Не подозирах, че има толкова кураж - почти с възхита изрече мъжът. - Да скочи през прозореца! Оцеля женицата!

- Имала е късмет! - обади се Донов. - Продължавай!

- Когато излязох от сградата на училището, видях Евлоги Аладжов да гледа нагоре... Идеалният заподозрян!

- И същата нощ подпали дома на Аладжов...

- Той тъкмо завърши една прекрасна картина - „Семейната тайна“. - Огледа двамата полицаи и ги попита: - Виждали ли сте я?

Те дори не кимнаха, защото още не бяха видяли откритите в склада картини.

- Върни се на палежа! - нареди комисарят. - Говоря за подпалването на дома на Евлоги Аладжов.

- Предишната нощ откраднах черния костюм от скитника. Вече бях проучил, че майката на Аладжов си пийва мастика преди лягане. Сложих малко наркотик вътре...

- Как влезе в дома на Аладжов?

- Видях, че майка му отива към пазара... - отвърна мъжът и ги погледна последователно. - Не е трудно да се влезе в чужд дом.

- А през нощта?

- Пренесох я на пейката, поставих от другия край костюма... Като не мога да доставя баща му - изсмя се мъжът. - Приготвих фойрверките до прозореца, сложих отдолу кърпи, за да пламнат бързо. После довлачих упоения художник дотам... Влязох вътре, запалих всичко и с един камък строших стъклото на прозореца, за да привлека зяпачи... Лесна работа!

- Лесно е, когато невинни хора не го очакват! - стана от мястото си Мишената.

- Донесете ми вода - неочаквано каза арестуваният.

- Искаш почивка, за да намислиш следващите отговори? - надвеси се над него комисарят.

- Не, просто искам вода.

- А вътре ще сложим една ампула от GBL-a - ухили се Мишената.

- Няма да посмеете! - изсъска престъпникът.

- Не ме познаваш - озъби му се комисарят. - И престани да въртиш очи като страхлив пор!

- Ще ти го върна, Мишена!

Комисарят му показа среден пръст.

- Само спокойно - обади се Радо Ангелов.

В този момент телефонът на Мишената звънна, но той затвори. Когато позвъняването се повтори, комисарят излезе навън да говори.

Никола Угаров се събуди, но продължи да се излежава, защото днес бе свободен. Цялата седмица премина скучно и пожарникарите не отчетоха потушаването на нито един пожар. Това го подсети за Оги, но бързо се успокои - щом приятелят му не го е търсил, всичко е наред. Вероятно се гушка с любимата си и вече не се сеща за тях. Мързеливо се надигна с мисълта, че днес все пак трябва да мине през ателието.

Когато излезе от банята, на вратата се звънеше и думкаше едновременно. Никола прибяга по коридора и отвори със замах. Вътре влетя Асен, който изглеждаше толкова развълнуван, че Никола се стресна. Спокойният му приятел се тресеше целият.

- Чети! - Асен набута в ръцете му вестник и тръгна към кухнята, за да си налее чаша вода.

Никола погледна само заглавието и пребледня.

- Ние сме виновни разтрепера се отново Асен. - Особено аз... Изоставихме го... Обещахме на леля Мария...

- Чакай! - спря го пожарникарят. Не видя ли кой е писал статията?

-Това не отменя достоверността й.

- Съмнявам се...

- „Вестникар“ е сериозно издание - припомни му Асен.

- А, сериозно! - не се съгласи приятелят му. - Щом са взели Еми при тях...

Никола намери телефона си и позвъни на Мишената, но той не вдигна. Не издържа и го набра отново. След осмото позвъняване чу сърдития глас на комисаря:

- Зает съм в момента.

- Чакай! - със страх, че отново ще затвори, извика Никола. - Къде е Оги?

- По погрешка го приеха в хирургичното отделение...

- Жив е, така ли?

- Жив, здрав и надрусан... Идете да си го приберете!

- Значи не се е самоубил? - попита за потвърждение Никола.

- Ей, ще трябва и аз да си купя този вестник! - изръмжа Мишената и затвори.

- Тръгваме! - обърна се пожарникарят към приятеля си. - Казах ти да не вярваш на оная!

- Кажи какво е станало? - нетърпеливо попита Асен.

- Не разбрах точно - отвори вратата на апартамента Никола. - Надявам се Оги да ни каже...

На входа се сблъскаха с Мария Аладжова и двамата мъже се притесниха за момент. Възрастната жена през сълзи попита:

- Къде е Оги?

- Да не си чела вестника? - ядосано извика Никола Угаров.