Лора Лазар - Огненото разпятие

- Какъв вестник? - разтрепера се майката на Оги. - Той не ми се обади цяла седмица... Не издържах и тръгнах с нощния влак... В ателието се навъртат някакви... Живо ли е чедото ми? - разплака се на глас Мария Аладжова.

През това време Асен Десподов изкара колата си от гаража и им направи жест да се качат.

- Жив е здрав е лельо Мария - прегърна я през раменете пожарникарят. - Сега ще отидем да го приберем от хотела.

- Защо е спал в хотел? Нали си има дом?

- По погрешка - отговори бързо Никола. - Оги всичко ще ни обясни.

- Вярвахте ли, че Аладжов ще нарисува картина за пожара в банката? - наруши мълчанието Радо Ангелов, след като Мишената се върна в кабинета.

- Не, разбира се.

- Как поставихте белия фосфор върху листа?

- Дори и това сте разбрали! - някак учудено изрече престъпникът.

- Добри експерти работят при нас - спокойно каза младият полицай. - Продължете!

- Лесна работа! Отмъкнах един шлифер на оная, лудата журналистка, сложих шапка, шал... Блъснах се в художника, от писалката изпадна фосфора... Жалко само, че трябваше да изляза преди хаоса!

- А как разбрахте, че Аладжов ще ходи в банката?

- Всичко се вижда и всичко се чува - бавно изрече арестуваният. Оги дори не се сеща да заключи, или да дръпне пердетата на прозорците откъм задния двор на ателието..

- Атракцията в банката беше приготвена за нас - обади се едва сега Донов.

- Не позна обърна се към него престъпникът. - Чрез нея ви посочих още един заподозрян.

- Еми? - недоумяващо изрече Радо.

Мъжът само кимна.

- Еми Месиянска е идеална за тази цел - иронично подхвърли Мишената.

Подпалвачът отново се разсмя, преди да продължи:

- Една нощ я гледах как си гадае на огън... След шоуто със скитника в двора... - поясни той. - Само й прошепнах, че има горящ човек до църквата... Помисли си, че извънземните й говорят и хукна по пантофи!

- Интересуваха те статиите, които ще напише - предположи комисарят.

- Разбира се. Кой иначе щеше да знае за Евлоги Аладжов?

- Давай!

- Когато тя за първи път отиде в ателието, наркотикът беше само в ракията. Другите двама пиеха бира... Евлоги падна подкосен, а Еми така награби Никола, че щеше да го изнасили още пред църквата!

- Защо? - не разбра Радо.

- Пробвай с една доза и ще ти стане ясно - нагло отвърна подпалвачът.

- Отговори му! - изръмжа Мишената.

- От наркотика падат всякакви сексуални задръжки. Стига да има подходящ обект наоколо... Доволен ли си? - обърна се към младия мъж арестуваният.

- А Еми Месиянска защо подпали? - Този път комисарят зададе следващия въпрос

- Нея - не категорично отговори престъпникът. - Подпалих само водата... Исках картина с гола жена, която се къпе във вана, обхваната от пламъци... Дори замъкнах Оги да я зърне... Тогава бях сложил наркотика във водата, с която той си правеше кафето...

- Но Еми Месиянска видя, че художникът я гледа - каза Радо.

- Затова го изтърсих на една пейка пред пощата. Не можех да рискувам, като го върна в ателието.

- Евлоги Аладжов не нарисува желаната от теб картина - ухили се комисарят.

- Така и не разбрах защо...

- Ние обаче знаем. - Усмивката на Мишената стана още по-голяма.

- Не ти вярвам - отвърна мъжът.

- Давай нататък!

- Гого Хисарски ми даде идеята за мащабно платно - „Носенето на кръста“... Старецът караше художника да рисува „богоугодни“ картини... - Той отново се разсмя.

- Аладжов няма такава картина - обади се Радо.

- Не всичко върви по план - сви рамене подпалвачът.

- Доказателството за това твърдение е фактът, че ти си тук - изговори бързо Мишената.

- За кратко, надявам се - отвърна престъпникът. - Но бях го измислил перфектно... Скитникът носи горящия кръст, отстрани се спуска водопадът... Оги стои в ниското... Когато старецът видя художника, ги оставих да се разберат сами в нощта... - ухили се той.

Известно време мълчаха, докато комисарят нехайно подхвърли:

- До кой палеж стигнахме?

- Пожарът в циганската махала - отговори Радо, а Мишената го погледна смръщено.

- Видяхте ли картината? - попита ги престъпникът. - Тя не беше по план. Скитникът я измисли. Затова ми беше трудно да открия точните типажи. Обикалях два дни из махалата, даже се притесних, че ще ме запомнят...

- Защо в стаята на детето е нямало дори дим? - сети се комисарят за думите на Никола Угаров.

- За да може пожарникарят да го спаси - ухили се арестантът. - Уплътних вратата на стаята, в която спеше детето, с мокри кърпи. Отворих прозореца, за да влиза чист въздух иронично изрече последните думи мъжът. - Каква смрад се носи из махалата!