Лора Лазар - Огненото разпятие

Последното, което видя, преди да полети, бе ухиленото лице на Евлоги Аладжов. И тя се спусна към него.

Асен Десподов отвори със замах вратата на ателието. Оги го нямаше, но скитникът от онзи ден ровеше в ъгъла, където бяха недовършените платна.

- Къде е Оги? - попита Асен.

Старецът рязко се извъртя, погледна начумерено банкера и отговори:

- Не знам.

- А кой те пусна тук?

- Наминах и... Беше отключено.

- Какво търсиш? - с рязък тон продължи Асен.

- Ти да не си полицай? Много въпроси задаваш - ядоса се на свой ред Гого Хисарски и продължи да прехвърля рамките.

- Защо ровиш там?

- Търся си портрета.

- От „Огнен сън“ ли? - досети се Асен.

- От онази картина, дето съм забутан в ъгъла - отговори старецът. - Оги каза, че храстът в двора е пламнал, а аз съм лежал в ниското... Май и ти си бил там. - погледна го с очакване Гого.

- Не съм. Дори не знам за какво говориш.

- Казах му аз, че е сънувал! - оживи се старецът. - А Оги вика, че съм щял да изгоря! А ти си ме спасил.

- Може ти да си сънувал.

- Не съм - поклати отривисто глава Гого Хисарски. - Но картината я няма.

- Какво говориш? - разтревожи се банкерът.

Той избута скитника настрани и също започна да прехвърля рамките. После огледа ателието, надникна дори зад дивана, но не откри „Огнен сън“.

- Изчезнала е - заключи банкерът. - Сигурно някой я е откраднал и впери поглед в стареца.

- Няма да ме уплашиш! Не съм крадец! - повиши тон възрастният мъж и бързо добави: - Защо ще я търся тогава?

- Откъде да знам! - отчаяно произнесе Асен.

- Ценна ли е? - кротко попита Гого.

- Цената е без значение.

- Ами като е все отключено - отбеляза Гого Хисарски, - ще крадат, я!

Почука се плахо и Асен машинално отговори:

- Влез.

Вратата се отвори докрай и вътре пристъпи колебливо Еми Месиянска. Бе облечена в яркожълт шлифер, върху който бе заметнат плътен шал с фигури на есенни листа. Огромни дървени обеци във формата на маргарити се гушеха из гънките на шала. Очите на жената бяха обградени от тежък грим с леко удължени настрани линии.

- Василиса Прекрасна! - с възхита отбеляза Гого Хисарски и пристъпи към жената.

Еми Месиянска не отрази комплимента, погледна към Асен и попита:

- Вие ли сте Оги Аладжов?

- Не - отговори бързо банкерът. - А вие сте...

- Еми Месиянска - отвърна тя и леко вдигна брадичката си нагоре.

- Седнете покани я Гого Хисарски и придърпа към вратата единствения стол.

- Чакай! - спря го с жест Асен Десподов. - По какъв повод сте тук? - попита той жената.

- Ще кажа единствено на Оги Аладжов - отвърна с царствен тон Еми Месиянска, направи три крачки и седна на дивана.

В мрака се спотайваха няколко черни фигури. Оги мина настрани, фигурите се раздвижиха и той разпозна няколко момчета от седми клас, които се криеха в сянката на сградата. Блясък на огънче се придвижи из компанията - явно учениците дърпаха по някой фас, преди да се прибират вкъщи. Преди да излезе от училищния двор, Оги се обърна назад и рязко спря...

Този образ бе ужасен, но пасваше на обърканата му душа. В центъра на огромното тъмносиво петно той видя разкекерен прозорец, озарен от живи пламъци, които се бореха да излязат в простора. Само женската фигура, която танцуваше между тях, бе преграда по пътя им към свободата. Жената се качи на перваза, изправи се и композицията бе изцяло завършена... Тя погледна към него, може би очакваше потвърждение, но той не й кимна. Май искаше нещо да му каже, но Оги съзнателно изтри думите, написани върху сивия фон. Не рисуваше комикси. А и нямаше нужда от думи... Образът бе достатъчно въздействащ...

Художникът неволно се усмихна, преди да тръгне по улицата. Неусетно ускори крачки, дори подтичваше. Искаше да „запечата“ образа в съзнанието си, преди да го пренесе върху платното.

- Синът не изглежда твърде нещастен или изненадан - отбеляза Радо.

- При тази диагноза... - поклати глава Мишената,-въпрос на време с опелото.

- Защо старецът е избрал точно такава смърт? И на такова място?

- Може да е нямал избор...

- Ако го е направил за сина си, какви са ползите за наследника?

- Утре ще провериш - нареди комисарят. - Нотариални актове, банкови извлечения...

- Знам.

- Сега ти не бързаш - отбеляза Мишената.

Двамата стояха на стълбите пред дирекцията.

- Да пийнем по едно? - предложи младият полицай.

- Къде е най-близко?

- При „Архитекта“ - отговори бързо Радо. - Казват, че има нов собственик и...