Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Защо?

— Защото мисля, че отново ви е изпреварила. — На екрана се виждаше образът от едната система за прицел на ховъркрафта; ленд ровърът щеше да бъде забелязан в пустата равнина дори и компютърът да не го беше засякъл.

— Какво? По дяволите! — Бъркли се взря в монитора.

Кротала се изкикоти.

— Коя е доктор Уайлд? — попита Халил.

— Конкуренцията — отвърна Озир. Той се вгледа в руините. — Но може пък да ни е направила услуга. Тук няма никой, значи е разбрала как да влезе. Няма нужда да използваме булдозерите и багерите.

Той отиде на мостика. Халил, Шабан и Кротала се присъединиха към него. Пред очите им монотонността на бледожълтата пустош беше нарушена от единственото цветно петно — ленд ровъра. Пилотът отпусна дросела, за да забави петстотинтонния ховъркрафт, трите големи перки над кърмата изгубиха скорост.

— Вашите хора — обърна се тихо Озир към Халил. — Може ли да се разчита на тях? Ако една думичка от това стигне до правителството…

— Гарантирам за Тарик — рече твърдо Шабан. — Дължа му живота си.

— А аз гарантирам за хората си — добави Халил. — Лично съм ги подбирал, само най-необходимите. Те ще запазят тайната ви… на определена цена, разбира се.

— Добре. — Озир се обърна към руините, докато ховъркрафтът спря, вдигайки огромен облак прах. — Да намерим Озирис… и Нина Уайлд.

— Господи. — Нина насочи фенерчето си нагоре и лъчът му потъна в черната бездна над главите им.

— Доста е високо.

— Знаеш ли къде се намираме? — попита Еди, сочейки двете тръби, които се спускаха покрай стената в дъното. — Точно под онзи мост. Ако се бяхме хванали в капана, щяхме да се озовем тук. Падане от шейсет метра. Щяхме да се размажем.

Нина се опита да си представи цялата пирамида.

— Боже. Това място може би е голямо колкото Великата пирамида, ако не и повече.

— Това обяснява защо никой не се е опитал да надмине пирамидата на Хуфу — рече замислено Мейси. — Ако Великата пирамида е почти, но не чак толкова голяма, колкото пирамидата на Озирис, никой фараон не би се осмелил да построи по-голяма гробница от неговата, без да обиди Озирис. И никой не би се осмелил да го направи.

— Значи строенето на пирамидите е било просто едно гигантско мерене на пишки? — вдигна вежди Еди. — Хората не са се променили много за пет хиляди години, нали? — Той погледна към тръбите. Те бяха свързани, едната беше значително по-тясна в основата си, преди да се разшири фуниевидно под широкия хоризонтален жлеб. Върху него беше нарисувано женско лице, като отворът се намираше на мястото на устата ѝ.

— Прилича на църковен орган — осъзна Нина. — Сигурно вкарват въздух по някакъв начин, а оттук излиза силен глас.

— Ако пуснат нещо в другата тръба, то ще подейства като бутало. — До тръбите започваше друг коридор, който бе блокиран от метална врата. — Нека позная. Ако се опитаме да отворим вратата, капанът ще се активира и цялата зала ще гръмне като на концерт на Лед Цепелин.

— На кой 15 15 В оригинала — The Who, име на прочута британска рок група от средата на 60-те години. „Who?“ означава „Кой?“. — Б.пр. ? — попита Мейси.

— Не, на Лед Цепелин. — Без да обръща внимание на озадачения ѝ поглед, той тръгна към отвора.

— Внимавай, Еди — предупреди го Нина.

— Не се тревожи, няма да го местя. Просто искам да открия какво го задейства.

— Не, имам предвид, че може да не го задейства… — Един камък се размърда под краката му. — … вратата — завърши Нина.

— Влизайте в другия тунел! — изкрещя Еди, обръщайки се назад, откъдето бяха дошли…

Пред входа с трясък се спусна друга врата, карайки Мейси да подскочи. Ехото още не беше заглъхнало, когато се разнесе друг дълбок, печален звук, който ставаше все по-силен.

И по-силен.

Жлебът изпусна въздух, звукът отекна по дължината на тръбата и се върна усилен многократно. Цялата стая завибрира, пясъкът затанцува по пода, боята и мазилката по стените се напукаха.

Хората в залата също го усетиха.

— Господи! — изпъшка Нина и усети, че ѝ се повдига. Органите ѝ вибрираха в тон с бумтящата басова нотка. Тя се опита да повдигне спусналата се врата, но тя отказваше да помръдне.

Еди нямаше по-голям късмет с другата врата. Той се обърна към тръбите.

— Блокирай го! Пъхни нещо в него!

Нина едва го чуваше през гръмотевичния звук, но от жестовете му разбра какво иска да каже. Свали раницата от гърба си, изсипа съдържанието ѝ на пода и я смачка на топка. Мейси направи същото. Еди вече беше стигнал до тръбата и с изкривено от тревога лице натъпка якето и собствената си празна раница в жлеба. Височината на звука леко се промени, изпусканият въздух засвистя през запушения изход.