Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Еди се изправи пред нея и сложи ръце на раменете ѝ.

— Хей, всичко е наред. И няма да повърнеш. Знаеш ли защо?

Тя го погледна несигурно в очите.

— Не.

— Защото ще повърнеш върху мен! А после ще трябва да се разправяме и ще стане лошо. Затова ще се оправиш. — Той се усмихна. Минаха няколко мига, преди Мейси да успее да реагира със слаба, но искрена усмивка.

Нина също се усмихна.

— Всичко е наред, Мейси. Победихме и този капан — всъщност бяха два.

— Да, но ни чакат още три — напомни им тъжно тя.

— Засега водим с четири на нула — рече Еди, оглеждайки се за изхода. Надолу водеше нов коридор, този път със стъпала. — На бас, че ще ги направим седем на нула. Този тип Озирис може да си завре капаните в мумифицирания задник! — Този път Мейси се ухили широко.

— Така, следващият арит е Богинята със силния глас, нали? — попита Нина. Мейси кимна. — Да видим дали ще успеем да я накараме да млъкне.

Пред входа на обърнатата пирамида не помръдваше нищо, освен пясъка, подухван от вятъра. Ленд ровърът чакаше мълчаливо завръщането на пътниците си, нищо не смущаваше покоя на пустинята.

Изведнъж от североизток се разнесе шум.

Който ставаше все по-силен.

На хоризонта се появи облак прах, който се вихреше на фона на блещукащата мараня. Но това не беше пясъчна буря. Беше твърде малко — и се движеше с цел. Право към руините.

Постепенно във вихъра започна да се оформя черна, прилична на камък фигура. Боботенето се засили, започнаха да се различават рев на мощни двигатели и стържене на въртящи се перки.

Но това не беше самолет.

Себак Шабан погледна през прозореца на огромния боен ховъркрафт клас „Зубр“, създаден да превозва танкове и други бронирани коли през всякакъв терен. След като бяха станали свидетели на способностите на четирите ховъркрафта, купени от гръцкия флот, египтяните бяха решили да последват примера на приятелите си съперници от другата страна на Средиземно море и да купят от Русия две от тези огромни машини.

Официално с този „Зубр“ все още се водеха изпитания, преди да поеме редовна служба. Това, че ховъркрафтът се намираше на почти сто километра от мястото, където се провеждаха изпитанията, се дължеше на един от останалите мъже на мостика.

— Много ми харесва тази машина — каза Шабан на генерал Тарик Халил. — Когато планът ни се увенчае с успех, може би ще дадете под наем една такава на Храма. Макар да не съм съвсем сигурен къде ще я паркираме.

— Където пожелаете, приятелю — засмя се Халил. — А ако някой се оплаче, тя е оборудвана с ракетохвъргачки и картечници „Гатлинг“. — Той кимна към оръдейните кулички на фордека. — Невероятно колко бързо млъкват хората, когато насочиш такова оръжие срещу тях.

— Заплахата от смърт винаги е много убедителна, нали? — Двамата мъже размениха многозначителни усмивки. — Още колко остава?

— По-малко от два километра — отвърна пилотът.

— Добре. — Шабан влезе в оръжейната зала зад мостика. — Приближаваме координатите — обяви той. Освен екипажа на ховъркрафта, в стаята се намираха Озир, Кротала, доктор Хамди… и най-новото попълнение към групата.

— Доктор Бъркли — обърна се Озир към археолога от АСН, — абсолютно ли сте сигурен, че сте прав?

— Няма накъде повече — каза Лоугън Бъркли, раздразнен, че се съмняват в него. — Обърнатата пирамида на зодиака, маркировката, представляваща Нил, символът на Озириона, позицията на Меркурий над края на каньона — всичко съвпада. — Той посочи екрана на лаптопа си, на който в един прозорец беше отворена сателитна снимка на пустинята с линии, маркиращи разстоянията и посоките, а в друг снимка на Окото на Озирис в Озириона, измъкната от мащабния египетски архив на АСН. — Или пирамидата на Озирис е тук, или изобщо няма да бъде открита.

— Надявам се да е първото — изръмжа заплашително Шабан.

Раздразнението на Бъркли се засили.

— Правя онова, за което ми плащате — отсече рязко той, — така че няма нужда да ме заплашвате. — Той погледна Озир. — Колко странно. Ако преди една седмица се бяхте опитали да ме подкупите, никога нямаше да приема. Сега? Просто искам да получа нещо от цялото фиаско при Сфинкса. — Лицето му се изкриви от гняв. — Трябваше да бъда на предните страници на всички вестници по света, но онази кучка Нина Уайлд ме направи за смях. Поне парите ще ме компенсират.

Отговорникът по оръжията извика Халил в стаята и му показа нещо на монитора. Озир вдигна вежда.

— Странно, че споменавате доктор Уайлд.