Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Още едно око. Напред. Пръстите започнаха да я болят. Още колко ли имаше? Въздухът започна да не стига, тя усети замайване.

Поредното око, което я упъти надясно. Пръстите ѝ пламтяха, треперещата ѝ ръка клатеше шлема. Изпод ръба му изскочи мехурче въздух и водата нахлу, за да заеме мястото му.

Следващото око гледаше нагоре — и тя зърна сянка.

Другият тунел!

Отново придърпа шлема под повърхността и се наведе максимално, за да мине през ниския тунел. Шлемът се удари в камъка и издрънча като камбата. Само още няколко стъпки…

Когато Нина излезе от тунела, въздухът в кълбото го издигна рязко нагоре и попарените ѝ пръсти изпуснаха дръжката. Застоялата вода я блъсна в лицето. Тя се закашля и се опита да се изправи. Краката ѝ бяха омекнали. Тя залитна към едната стена на малкия басейн и се опита да се хване за ръба му.

Пръстите ѝ го откриха. Тя се издърпа нагоре и излезе на сухо, дишайки тежко.

— Успя! — извика Мейси.

— Слава богу — рече Еди. — Нина, добре ли си?

Нина се опита да надвика грохота и пукането на пламъците.

— Страхотно! — изграчи тя, вдигайки палци. — На дъното на басейна има пътека. Очите на Озирис показват пътя, който трябва да следвате!

Еди разтърка ухото си.

— Разбра ли какво каза?

— Да следваме посоката, в която гледат очите на Озирис от дъното — перифразира Мейси. — Не я ли чуваш?

— Ушите ми са позаглъхнали — призна си той. — Твърде много експлозии. — Той огледа басейна. Пътеката, по която беше минала Нина, се виждаше ясно, криволичеща линия от разбъркан петрол. — Аз тръгвам пръв. — Той подаде на Мейси единия от шлемовете. — Ти ще вървиш след мен и ще се държиш за якето ми.

Той влезе в басейна, пое си няколко пъти дълбоко дъх, за да насити дробовете си с кислород, след което се потопи и тръгна към късия тунел. Мейси се поколеба, но се плъзна след него и се хвана за пешовете на якето му.

Тъй като знаеха какво да търсят, преминаха по-бързо от Нина — макар че дръжката в шлема на Еди пареше болезнено, когато стигна до другия басейн. Той се изправи и хвърли шлема настрани, като дишаше тежко, докато Нина му помагаше да излезе.

— Ох, по дяволите — рече той, потапяйки попарените си пръсти във водата. — Тази ръка я използвам и за други неща.

— О, Еди — пропя Нина. — Нищо де, ще се наложи да се задоволиш с мен.

— Готово, имаме си огън, трябва ни само едно одеяло.

Мейси изскочи от водата.

— О, боже! — изпъшка тя, поглеждайки към огненото езеро. По-голямата част от плаващия петрол беше изгоряла и пламъците постепенно утихваха. — Що за извратен мозък би измислил такова нещо?

— Да му се чуди човек — отвърна Нина, докато проверяваше дали водоустойчивото ѝ фенерче все още работи. — Но знаеш ли какво всъщност ме притеснява?

— Какво?

— Че трябва да преминем през още пет арита.

— Чакам ги с нетърпение — отбеляза саркастично Еди, прокарвайки ръце по дрехите си, за да ги поизцеди. — Какво следва?

— Господарката на дъждовните бури — отговори Мейси, която последва примера му.

— Страхотно. Сякаш не преживяхме достатъчно. — Мокри до кости, те започнаха да се изкачват по следващия коридор.

Тунелът продължи да се спуска спираловидно в пирамидата. Още египетски богове украсяваха стените, предупреждавайки нарушителите, че ги очаква сигурна смърт.

Нина се страхуваше повече от физическите, отколкото от свръхестествените заплахи. Беше научила от първа ръка, че колкото по-грандиозни и важни са древните сгради, толкова по-садистично гениални са капаните в тях.

А пирамидата на Озирис беше много грандиозна и важна.

Фенерчетата им осветиха колоните, които стояха пред следващия арит — но зад тях не се забелязваше друга камера, стръмният коридор продължаваше.

— Току-що осъзнах нещо — обади се Еди. — Този коридор ще ни отведе точно под залата, от която излязохме преди малко.

Нина си представи пътя, по който бяха дошли.

— Смяташ ли, че ще представлява проблем?

— Ами нали следващият капан е свързан с дъждове, а горе имаше доста голям басейн с вода.

— Много си прав. — Тя насочи фенерчето си към тавана. За разлика от боядисаните стени, той представляваше просто гол камък. — Не виждам никакви дупки.

Еди също проведе разследване.

— Таванът изглежда наред… но това е нещо ново. — Той плъзна лъча на фенерчето по пода. Покрай стените имаше вдлъбнати канали с ширина около десет метра и също толкова дълбоки.

— Приличат на канавки — отбеляза Мейси.