Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Мейси ги погледна объркано.

— Какво имаш предвид?

— Скоро ще разберем — рече Нина.

Те събраха оборудването си, след което се спогледаха предпазливо и се спуснаха в дупката… първите хора, които след повече от шест хиляди години влизаха в пирамидата на Озирис.

Подът на входната камера се намираше на около два и половина метра под дупката. Там се беше изсипал пясък, но в останала ѝ част беше чисто.

Дори прекалено чисто. Въздухът беше застоял. От запечатването на гробницата тук не беше влизал никой, времето беше замряло — или нарочно спряно, в очакване на някой, който ще е достатъчно глупав, за да наруши вечната тишина.

Мейси освети стените с фенерчето си и установи, че камерата е далеч по-голяма, отколкото постройката горе.

— Йероглифи — каза тя и пристъпи по-наблизо. — Ха!

— Какво? — попита Нина и тръгна към нея. — Можеш ли да ги разчетеш?

— Тъкмо се канех, но изглеждат много странно. Сигурно са много стари.

— Но пък са красиви. — Нина бавно прокара лъча на фенерчето по бялата стена. Йероглифите бяха отчетливи и цветовете им бяха толкова ярки, както в деня, когато са били нарисувани. Между тях се забелязваха фигури от египетската митология. Тя разпозна няколко богове: Ра, богът слънце, създателят на всичко; Нут, богинята на небето, голото ѝ тяло се извиваше като дъга над цялата земя.

Но един бог липсваше.

— Озирис го няма. — Отсъствието на ключовата фигура от древноегипетската религия беше подозрително.

— И Хорус го няма — добави Мейси. — Както и Сет, и Изида. Не се вижда дори Анубис, а тъй като той е богът на гробниците, човек би очаквал да го види тук.

— Всички те са съвременници на Озирис или негови деца — каза Нина. — Все още не са били обожествени. Което означава, че това място наистина предшества Старото царство — Озирис и останалите са били почитани като богове от 3000 година пр.н.е.

— Права бях! — каза Мейси. — Браво на мен!

Еди огледа друга част от камерата.

— Тук има врата. — Две украсени колони маркираха изхода. — Има и стълби. Доста стръмни.

— Нека изчакаме малко — тази стая може да ни разкрие нещо полезно.

Мейси огледа текстовете.

— Странно — каза тя. — Това са списъци с всички изпитания в Подземното царство, през които трябва да минат новите мъртъвци. Също като „Текстовете на пирамидата“ и „Текстовете на саркофага“.

— Звучат много ободрително — отбеляза Еди.

— Това са по-ранните версии на египетската „Книга на мъртвите“ — каза му Нина. — Идеално вечерно четиво. От Стивън Кинг ли беше?

Мейси се изкиска, след което отново се обърна към стената.

— Онова, което не мога да разбера, е, че другите текстове са всъщност молитви, които обясняват как да се мине през всеки арит , всяка земя на Подземното царство. Нещо като инструкции — ако не сте съгрешили и правите каквото пише в текстовете, ще преминете през препятствията и ще се изправите пред Озирис. Но това тук е по-различно.

— В какъв смисъл? — попита Нина.

Мейси посочи един откъс.

— Тук се говори за първия арит от Дома на Озирис. Когато влезете вътре, трябва да се изправите срещу Господарката на вибрациите, една от пазителките на Подземния свят. Но тук всъщност пише, че тя била нещо страшно, „Господарка на унищожението“. В „Книгата на мъртвите“ също така пише, че тя спасява от унищожение хората, които минават през Подземния свят, но само ако те правят всичко както трябва — помня го, защото ми хареса името „Господарка на унищожението“. Много метълски звучи.

Еди смушка Нина.

— Ти се справяш много добре като господарка на унищожението , нали?

Тя изсумтя.

— Само от време на време. Но втората част не е в този текст?

— Не я виждам — отвърна Мейси. — Това е повече като предупреждение, отколкото като молитва. Не пише нищо за това как да се мине през арита.

— О, боже! — оплака се Нина, поглеждайки към Еди. — Нали се досещаш какво означава това?

— Капани — произнесоха двамата в един глас.

Нина притисна ръце към лицето си.

— Поне веднъж, дявол да го вземе, поне веднъж — проплака тя. — Искам поне веднъж да направя някакво невероятно археологическо откритие, в което да не гъмжи от смъртоносни капани. Много ли искам? Да няма срутващи се тавани, унищожаващи уреди или проклети херувими , които да размахват мечове срещу мен!

Мейси я погледна заинтригувана.

— Херувими ли? Ангели?

— Дълга история — рече Еди. — Така, значи трябва да минем покрай Господарката на вибрациите. Какво друго?