Лиза Ангер - Несвяст

— Нали за това сме назначени — казва детективът.

Настава неловка тишина.

— Би било прекрасно все пак — подхваща отново той, — ако мога да ви задам още няколко въпроса.

— Относно?

— Мога ли да вляза?

Хванала съм се здраво за вратата и чувам шума на собствената си кръв.

— Не виждам какво още бихме могли да обсъждаме. Разказах всичко, което стана снощи.

— Само за минутка, госпожо Пауърс. — Досега лековат и приятелски, тонът му става малко по-сериозен. Престанал е да се усмихва и кима с глава. Фиксира ме с поглед.

Давам му път да мине, макар да съзнавам, че правя грешка. Не ми се ще да си помисли, че скривам нещо. Усмихвам се отново и му предлагам чаша вода, която той отказва. Докато го водя към дневната, изучава обстановката с внимателен поглед.

— Ако не е прекалено нахално да попитам, с какво се занимавате вие и вашият съпруг? — пита той, докато се настанява удобно върху дивана.

Няма и следа от онова, с което ми се е харесал снощи. Не усещам изобщо любезността и съчувствието, които ми се стори, че долових тогава. Сега очите му са присвити и наблюдателни. Излъчват досадно самодоволство.

Имам усещането, че не бива да лъжа, но го правя. По силата на навика.

— Аз съм майка и домакиня, а Грей — застрахователен инспектор.

Ъгълчетата на устните му се повдигат нагоре.

— Това обаче не е истина, нали, Ани? Мога ли да ви наричам Ани?

Не отговарям. Само го наблюдавам.

— Вашият съпруг и баща му са собственици на компания. Казва се „Пауърс и Пауърс“. Нали така?

Свивам рамене.

— В интерес на собствената ни сигурност е никой наоколо да не знае това.

— Разбирам. Трябва да се внимава.

— Какво общо има всичко това с нашия въпрос, детектив? — питам аз. Останала съм права под арката, която води към дневната. Опряна на стената, съм обхванала тялото си с ръце.

— Би могло да се окаже, че има. Възможно е този досадник от снощи да е свързан по някакъв начин с работата на вашия съпруг. — Изважда малко тефтерче и започва да прелиства страниците му. — Те се определят сами като „съветници по сигурността“, но са нещо повече от това, нали?

— Това е приватизирана военна организация — чува се гласът на Грей. Току-що е станал, но не му личи. Целият е внимание.

Детективът е видимо изненадан — очаквал е да съм отново сама. Бързо се изправя и подава ръка.

— Детектив Рей Харисън — представя се той. — Снощи бях дежурен на 911.

Грей се накланя към него и се здрависва с характерни отривисти движения.

— Благодаря ви, че сте се погрижил — казва той със спокоен, равномерен тон.

Съпругът ми измерва детектива с безизразен, оценяващ поглед и гостът сякаш потръпва. Гледа покрай Грей, като че ли е съзрял нещо интересно върху стената зад него. Настава напрегнато мълчание. Грей не задава въпроси. Мълчи и наблюдава детектив Хари сън.

Най-накрая той се прокашля и казва:

— Когато научих естеството на вашия бизнес, веднага си зададох въпроса, дали не може да има връзка между него и притеснителя на вашата съпруга.

Сега полицаят гледа към вратата. Не е седнал отново на дивана. Стои прав, с ръце в джобовете. Полюлява се от пети на пръсти и после обратно. Изразът на самодоволен котарак е напуснал лицето му. Страхливец, казвам си аз. От типа грубияни, които тормозят някое хилаво детенце на игрището, а сетне разтварят ръце и се блещят невинни, когато се появи учителят.

— Силно се съмнявам в съществуването на подобна връзка — казва Грей. — Повечето ми дела са извън страната. А в малко вероятния случай да бъде подхваната лична вендета срещу ми, мога да ви гарантирам, че проблемите ще бъдат значително по-сериозни от това, някой да се навърта край къщата.

Двамата мъже се състезават известно време в гледане втренчено един към друг, докато гостът ни се отказва и насочва поглед към мен.

— Просто предположение — казва той. Явно има още много неща за казване, но вече е изгубил желание за приказки. — Простете за безпокойството.

Харисън поема към вратата и Грей го следва.

— Само още едно нещо — обажда се той, когато Грей му отваря вратата. — Видях, че госпожа Пауърс е родена в Оклахома, а пък аз мога да се закълна, че долавям нюйоркски акцент в нейния говор.

Видял , къде е видял? Да не би да ме е проверявал след снощи? Да се е ровил в шофьорското ми досие или другаде?

— Родена съм в Оклахома, но още като бях дете цялото ни семейство се пресели в Ню Йорк.

Ако продължи да разпитва по-упорито, всички тия лъжи няма да издържат дълго. Но той само се усмихва и ми хвърля продължителен поглед.