Джон Ле Карре - Убийство от класа

Вече бяха приключили с вечерята, когато телефонът иззвъня.

— Обажда се Ригби, господин Смайли. Лабораторната експертиза е готова. Резултатите са доста озадачаващи.

— Първо кажете за изпитната работа. Потвърдиха ли се предположенията?

— Не, не се потвърдиха. Тукашните специалисти твърдят, че за всички цифри, за всичко написано е използвана една и съща химикалка. Не са сигурни сто процента за диаграмите, но твърдят, че навсякъде обясненията към диаграмите съответстват на останалия текст върху листа.

— Всъщност излиза, че всичко е било направено от момчето, така ли?

— Да. За сравнение занесох образци от почерка му. Изцяло съвпадат с изпитната работа. Не е възможно Фийлдинг да е правил поправки.

— Добре, а дрехите? И там ли няма нищо?

— Има само следи от кръв. По мушамата не намериха отпечатъци от пръсти.

— Между другото, каква е кръвната й група?

— A.

Смайли седна в края на леглото. Притисна слушалката към ухото си и започна да говори тихо. Десет минути по-късно той бавно слизаше по стълбите към гостната. Беше стигнал до края на преследването и изпитваше гадното чувство на ловеца, който вече трябва да убие дивеча.

Мина точно един час, преди да пристигне Ригби.

Мостът „Албърт“ изглеждаше нелепо, както винаги: ръбеста стоманена конструкция с помпозно извиващи се кулички на фона на търпеливото лондонско небе. Под него покорно влачеше водите си Темза, мъкнеше мръсотията си към доковете на Батърси, а после се шмугваше в далечната мъгла.

Мъглата беше гъста. Смайли наблюдаваше как плавеят се носи по повърхността, а когато достига мъглата, първо се превръща в бял прах, а после сякаш се издига във въздуха, разтваря се и изчезва.

Така щеше да приключи всичко: някоя сутрин, когато времето е лошо, ще измъкнат хленчещия убиец от килията и ще нахлузят на врата му примката. Дали Смайли щеше да намери достатъчно смелост, за да си припомни в бъдеще тези изминали два месеца в миг, когато зората сипва зад прозореца му, а часовникът отмерва времето? Когато вратът на убиеца няма да издържи тежестта и човекът ще се превърне в отпадък, подобно на речната тиня?

Смайли тръгна по улица Бомонт към Кингс Роуд. Край него изпухтя млекарски фургон. Тази сутрин Смайли щеше да закуси навън, а после да вземе такси до улица Кързън и да си поръча вино към обеда. Щеше да избере нещо добро. Фийлдинг би оценил това.

Фийлдинг притвори очи и отпи от чашата, леко опрял лявата си ръка на гърдите.

— Божествено, божествено! — възкликна той и Ейлса Бримли, седнала насреща му, нежно се усмихна.

— Как се каните да живеете като пенсионер, господин Фийлдинг? Като пиете френско вино?

Фийлдинг все още държеше чашата пред устата си и гледаше свещите. Сервизите бяха хубави, по-хубави от неговите. Чудеше се защо няма други хора, дошли да вечерят. Накрая каза:

— Наскоро, след като се успокоих, направих едно откритие.

— И какво е то?

— Че съм играл в театър без публика. Сега обаче имам утехата, че никой не помни как съм забравял репликите си или съм пропускал да изляза на сцената. Толкова много хора търпеливо очакват публиката да умре. След едно-две полугодия всички в Карне ще са забравили каква каша направих от живота си. Доскоро бях прекалено суетен, за да го осъзная.

Фийлдинг сложи чашата си на масата и внезапно се усмихна на Ейлса Бримли.

— Това е успокоението, за което ви споменах. Да съществувам не в чуждите, а единствено в своите представи, да бъда монах мирянин, избавен и забравен.

Смайли му доля вино и каза:

— Госпожица Бримли познаваше добре брат ви Ейдриан по време на войната. Тримата бяхме в един отдел. Известно време тя му беше секретарка. Нали така, Брим?

— Потиска фактът, че лошите оцеляват — изтъкна Фийлдинг. — Доста е притеснително. Искам да кажа, притеснително е за лошите — поясни той и въздъхна с доволството на гастроном. — Добрата храна води до откровения. Uebergangsperiode 9 9 Време на преход (нем.). — Бел.пр. между entremets 10 10 Предястия (фр.). — Бел.пр. и десерта.

Всички се засмяха, после настъпи мълчание. Смайли остави чашата си и каза:

— А историята, която ми разказахте в четвъртък, когато дойдох у вас…

— Какво по-точно — подразни се Фийлдинг.

— Че сте поправили изпитната работа на Тим Пъркинс… Взели сте я от чантата и сте подменили решенията…

— И какво?

— Ами това не е вярно.

Смайли говореше с безразличие, сякаш ставаше дума за времето.