Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Какво искате да научите най-напред?

— Името ви например.

— Мога да ви го кажа.

— Страхотно.

— Но искам да знам какво ще направите с него. Ще отворите ли досие? Електронно ли ще е или на хартия? Ако е електронно, къде ще го съхранявате? Кой друг ще знае името ми?

Лейси преглътна измъчено и се взря в очите й. Марджи не издържа и отмести поглед.

— Напрегната сте и се държите така, сякаш ви следят.

— Никой не ме следи, Лейси, но всичко оставя следа.

— Следа, по която някой може да тръгне? За въпросния съдия, когото подозирате в убийство, ли става дума? Помогнете ми, Марджи, дайте ми нещо.

— Всичко оставя следа.

— Вече го казахте.

Сервитьорката се добра до тях с две чаши вино и купичка ядки.

Марджи като че ли не забеляза виното, но Лейси отпи глътка.

— Забуксувахме около името ви. Ще го запиша някъде и няма да го съобщавам в нашата мрежа. Поне първоначално.

Марджи кимна и се преобрази.

— Джери Кросби, на четиресет и шест години, преподавателка по политически науки в Университета на Южна Алабама в Мобил. Един брак, един развод, едно дете — дъщеря.

— Благодаря. И сте убедена, че баща ви е бил убит от човек, който все още е действащ съдия, така ли?

— Да, съдия във Флорида.

— Това стеснява кръга до около хиляда души.

— Окръжен съдия от Двайсет и втора съдебна област.

— Впечатляващо. Вече намалихме броя на четиресетина. Кога ще науча името на вашия заподозрян?

— Много скоро. Съгласна ли сте да позабавим темпото? В момента лесно се разстройвам.

— Не сте докоснали виното си. Може да ви помогне.

Джери отпи от чашата си, въздъхна и каза:

— Предполагам, че вие сте на около четиресет.

— Почти. На трийсет и девет, но скоро навършвам четиресет. Стряскащо е, нали?

— В известен смисъл, но животът продължава. Значи преди двайсет и две години сте били още в гимназията?

— Така излиза. Какво значение има?

— Спокойно, Лейси, оставете ме да говоря. Започваме да напредваме. Били сте още дете и сигурно изобщо не сте чували за убийството на Брайън Бърк, пенсиониран професор по право.

— Не съм. Това баща ви ли е?

— Да.

— Съжалявам.

— Благодаря. Почти трийсет години баща ми преподаваше право в „Стетсън“, университет в Гълфпорт, Флорида. Близо е до Тампа.

— Знам го.

— Пенсионира се на шейсет години по семейни причини и се върна в родния си град в Южна Каролина. Имам подробно досие за баща ми, което ще ви дам в някакъв момент. Той беше невероятен човек. Излишно е да споменавам, че убийството му ни разтърси — честно казано, аз все още се възстановявам. Достатъчно тежко е да изгубиш родител на млади години, но когато става дума за убийство, и то неразкрито, е още по-съсипващо. След двайсет и две години разследването продължава да е в задънена улица и полицията е вдигнала ръце. Когато разбрахме, че изобщо не напредват, се заклех да направя всичко по силите си, за да заловя убиеца на татко. Всичко!

— Полицията се отказа, така ли?

Джери отпи глътка вино.

— Да, малко по малко. Случаят не е официално закрит и понякога говоря със следователите. Разберете, не ги обвинявам. Те положиха усилия при дадените обстоятелства, но говорим за перфектно убийство. Всичките му убийства са такива.

— Перфектно ли?

— Да. Няма свидетели. Няма улики, поне не такива, които да отведат до извършителя. Няма очевиден мотив.

Лейси едва не попита: „И какво се очаква да направя аз?“. Но само отпи от чашата си и каза:

— Не съм сигурна, че Комисията по съдийска етика ще е в състояние да разследва стар случай на убийство в Южна Каролина.

— Не ви моля за това. Във вашата юрисдикция попадат съдиите във Флорида, които може да са замесени в нещо незаконно, нали?

— Да.

— Това включва ли убийствата?

— Сигурно, но досега не сме се занимавали с такива. Те са трудни и са за щатската полиция или може би за ФБР.

— Щатската опита. ФБР не прояви интерес по две причини. Първо, няма федерално престъпление. Второ, няма улики, които да свързват убийствата, затова от ФБР не знаят… всъщност никой освен мен, струва ми се, не знае, че става дума за сериен убиец.

— Обърнахте се към ФБР, така ли?

— Преди години. Ние, близките на жертвата, отчаяно се нуждаехме от помощ. Не стигнахме доникъде.

Лейси отпи още вино.

— Добре, започвам сериозно да се тревожа, затова хайде да обсъдим нещата съвсем бавно. Вие сте убедена, че действащ съдия е убил баща ви преди двайсет и две години. Бил ли е на този пост по онова време?