Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Без да става, Марджи протегна ръка и каза:

— Приятно ми е да се запознаем. Искате ли кафе?

Лейси се усмихна, ръкува се с нея и седна насреща й.

— Не, благодаря. Вие сте Марджи, нали?

— Засега.

— Добре, започваме зле. Защо използвате псевдоним?

— Ще отнеме часове да ви разкажа историята си, пък и не съм сигурна, че искате да я чуете.

— Тогава защо ме повикахте?

— Моля ви, госпожо Столц.

— Лейси.

— Моля ви, Лейси. Нямате представа каква емоционална травма съм преживяла, преди да стигна до този етап от живота си. Направо съм развалина.

Изглеждаше съвсем добре, само леко напрегната. Вероятно заради второто лате. Очите й се стрелкаха наляво-надясно. Бяха красиви зад големите лилави рамки. Вероятно стъклата не бяха диоптрични. Очилата бяха просто част от тоалета й, лека маскировка.

— Не знам какво да кажа. Започнете вие и може би ще стигнем донякъде.

— Четох за вас. — Жената бръкна в една платнена чанта и сръчно извади някаква папка. — За случая с индианското казино отпреди доста време. Спипали сте съдия, която краде част от печалбата му. Един репортер го описва като най-големия скандал с подкупи в историята на американската юриспруденция.

Папката беше дебела около пет сантиметра и създаваше впечатление, че документите в нея са безупречно подредени.

Думата „юриспруденция“ направи впечатление на Лейси — странен избор за лаик.

— Беше доста голям случай — отговори тя престорено скромно.

Марджи се усмихна и каза:

— Доста голям ли? Та вие сте разбили един престъпен синдикат, разобличили сте съдия и сте изпратили много хора в затвора. Те все още са там, струва ми се.

— Така е, но това не беше само мое дело. ФБР участва активно в операцията. Случаят беше сложен, няколко души бяха убити.

— Включително колегата ви Хюго Хач.

— Да, включително Хюго. Интересно. Защо сте ме проучили толкова подробно?

Марджи сключи ръце и ги подпря върху папката, която така и не отвори. Показалците й трепереха леко. Тя погледна към входа и отново се озърна наоколо, макар че никой не беше влизал, никой не беше излизал и никой не беше помръднал, дори баристата още витаеше в облаците. Марджи отпи през сламката си. Ако това наистина беше второто й лате, почти не го беше докоснала. И използва думата „травма“. Призна, че е „развалина“. Лейси си даваше сметка, че жената е уплашена.

— О, не съм сигурна, че беше проучване. Просто прочетох някои неща в интернет. Там има всичко, както знаете.

Лейси се усмихна и се постара да се въоръжи с търпение.

— Не съм сигурна, че напредваме.

— Вашата работа е да разследвате съдии при сигнали за престъпно поведение, нали така?

— Именно.

— От колко време се занимавате с това?

— Извинете, но какво значение има?

— Моля ви.

— От дванайсет години.

Лейси все едно признаваше поражение, като посочи броя години. Прозвучаха й страшно много.

— Как се заемате с даден случай? — попита Марджи напрегнато.

Лейси си пое дълбоко въздух и си напомни да бъде търпелива.

— Обикновено човекът, който иска да се оплаче от съдия, се свързва с нас и си уреждаме среща. Ако оплакването изглежда основателно, той подава официална жалба, която ние пазим в тайна четиресет и пет дни, докато я проучваме. Наричаме го „преценка“. В девет от десет случая стигаме само дотук и жалбата се отхвърля като неоснователна. Ако се натъкнем на евентуално нарушение, уведомяваме съответния съдия и му даваме трийсет дни за отговор. Обикновено всички си наемат адвокати. Ние разследваме, организираме изслушвания, призоваваме свидетели… пълна програма.

Докато тя говореше, Дарън влезе в кафенето, наруши спокойствието на баристата, като си поръча безкофеиново кафе, изчака го, без да обръща внимание на двете жени, после отнесе чашата си до маса в другия край на заведението, извади лаптопа си и си даде вид, че се вглъбява в работа. Без да се издава, той насочи камерата към гърба на Лейси и лицето на Марджи, увеличи образа и направи няколко снимки, както и едно видео.

Дори Марджи да го беше забелязала, с нищо не се издаде. Тя слушаше внимателно Лейси и накрая попита:

— Колко често се случва съдия да бъде свален от поста си?

Отново: какво значение имаше?

— Не особено често, за щастие. Имаме юрисдикция над хиляда съдии и мнозинството са почтени и добросъвестни професионалисти. Повечето жалби, които разглеждаме, просто не са сериозни: подават ги недоволни от присъдата ищци, които не са получили каквото са очаквали. Или някоя от страните в бракоразводно дело. Както и много адвокати, ядосани от загубата. Доста сме натоварени, но в повечето случаи конфликтите намират решение.