Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Пише само за три убийства. Последните три. Лани Върно и Майк Дънуди от миналата година и Пери Кронк отпреди две. Кронк е онзи случай от Флорида Кийс — адвокатът от голямата кантора, който не предложил работа на Баник, след като завършил право.

— Защо точно тези три?

— Върно, защото лесно се доказва връзката му с Пенсакола. Навремето е живял там, установих го. Лесно е, трябва да покажем на полицията как става. Свързано е със стари дела, заровени в дигитални архиви, и стари съдебни досиета, които се съхраняват в един склад. Все неща, които съм открила сама. Ако ги дадем наготово на ченгетата, те може и да скалъпят някакво обвинение.

— Затова им трябват доказателства, Джери. Не просто съвпадения.

— Така е, само че те никога не са чували името Рос Баник. След като ти им кажеш, след като направиш необходимите връзки, ще могат да нахлуят с призовка.

— А Кронк, него защо?

— Това е единственият случай от Флорида и е свързан с пътуване. От Пенсакола до Маратон се стига за десет часа, така че Баник не е изминал разстоянието за един ден. Хотели, покупка на гориво, може дори да е отишъл със самолет. Има вероятност да е оставил много улики по пътя. Би трябвало да успееш да проследиш движението му преди и след убийството. Прегледай графика на делата му в съда, провери кога е влизал в зала, всичко. Елементарна детективска работа.

— Ние не сме детективи, Джери.

— Но сте следователи, нали?

— Нещо такова.

Джери се изправи, протегна се и отиде до прозореца. Погледна навън и попита:

— Кой е мъжът с теб?

— Дарън, моят колега.

— Защо го доведе?

— Защото така искам да действам, Джери. Сега аз съм шефът и аз определям правилата.

— Добре, но мога ли да ти имам доверие?

— Ако не ми вярваш, обърни се към полицията. И бездруго така би било редно. Не съм искала този случай.

Джери неочаквано закри очите си с ръце и се разплака. Лейси се стъписа от неочаквания емоционален изблик и се почувства виновна, че не е проявила повече съчувствие. Имаше си работа с много ранима жена.

Донесе й кърпички от банята и я изчака да се овладее. Джери избърса сълзите си и каза:

— Извинявай. Не съм на себе си и не знам колко още мога да продължавам така. Не съм допускала, че ще се стигне дотук.

— Успокой се, обещавам ти да направя всичко по силите си да запазя името ти в тайна.

— Благодаря ти.

Лейси погледна часовника си и установи, че е била в стаята само осемнайсет минути. Джери беше пътувала четири часа от Мобил, а по нищо не личеше да е пила кафе или вода, нито да е закусила.

— Имам нужда от кафе — каза Лейси. — Ти искаш ли?

Джери кимна и тя изпрати есемес на Дарън — поръча му да купи две големи кафета. Среща след десет минути пред асансьорите. Прибра телефона си и каза:

— Я чакай… Включила си Върно, защото навремето е живял в Пенсакола и там пътищата му са се пресекли с Баник?

— Да, точно така.

— Но той не е единственият от Пенсакола. Първата жертва, онзи командир на скаутския отряд, Тад Лийуд, е отраснал в едно градче, недалече от Баник. Убит е през деветдесет и първа, нали?

— Да, тогава.

— И смяташ, че това е първото убийство?

— Надявам се, но всъщност не знам. Само Баник знае.

— И журналистът Дани Кливланд, който е работел в „Пенсакола Леджър“ и е живял там преди около петнайсет години. Намерен е мъртъв в апартамента си в Литъл Рок през две хиляди и девета.

— Подготвила си си домашното.

Лейси излезе от стаята, клатейки глава. Взе кафетата от Дарън и веднага се върна. Джери остави своята чаша върху бюрото. Лейси отпи голяма глътка, заснова между вратата и прозореца и каза:

— В папките, които ми даде най-напред, сред жертвите му фигурираха две жени, обаче не ги споменаваш. Може ли да ми кажеш нещо повече за тях?

— Разбира се. Докато следвал в Университета на Флорида, се запознал с момиче на име Айлийн Никълбъри. Той членувал в студентското братство, тя — в сестринството, движели се в общи среди. Една вечер били на купон, където всички се наливали. Алкохол, марихуана, безразборен секс. Баник и Айлийн отишли в неговата стая, но той явно не се представил добре. Тя му се присмяла, развързала си езика, разказала на другите и го унизила. Станал за посмешище. Това се случило някъде през осемдесет и пета. След около тринайсет години Айлийн била убита близо до Уилмингтън, Северна Каролина.

Лейси слушаше и не вярваше на ушите си.

— Другото момиче е Ашли Барасо — продължи Джери. — Следвали заедно право в Университета на Маями, това е сигурно. И тя е удушена със същото въже шест години след като се дипломирали. За нея знам по-малко, отколкото за другите жертви.