Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Къде е убита?

— В Кълъмбъс, Джорджия. Била омъжена, с две малки деца.

— Ужасно!

— Всичките му убийства са ужасни, Лейси.

— Да, разбира се.

— Моята теория е, че той има сериозен проблем със секса. Може би е свързано със сексуалното насилие от страна на Тад Лийуд, когато Баник е бил дванайсет-тринайсетгодишен. Вероятно не е получил нужната помощ и подкрепа навремето. Тъй или иначе, не е преодолял травмата. Убил е Айлийн, защото му се е присмяла. Не знам какво се е случило между него и Ашли Барасо и сигурно никога няма да разберем, но са следвали заедно, били са в една група, затова имам основание да предположа, че са се познавали добре.

— Убитите жени били ли са изнасилени?

— Не, той е твърде умен, за да го направи. Най-важното веществено доказателство на едно местопрестъпление е трупът — той разкрива страшно много. Само че Баник е крайно предпазлив, оставя само въжето и удара в тила. Мотивът му винаги е отмъщение, е изключение на Майк Дънуди. Горкият, той просто е извадил лош късмет.

— Добре, добре, позволи ми да посоча нещо съвсем очевидно. Ти си афроамериканка.

— Да.

— Допускам, че около осемдесет и пета година всички членове на братствата и сестринствата са били бели.

— Разбира се.

— Но ти не си следвала в Университета на Флорида, нали?

— Не.

— Откъде тогава научи историята за Баник и Айлийн? Да не би да са само слухове и градски легенди, които група пияни богати хлапета помнят и разправят?

— В по-голямата си част – да.

— Е?

Джери се пресегна към голямо куфарче, отвори го и извади някаква книга. Подаде я на Лейси, която я взе и впери поглед в нея.

— Коя е Джил Монро?

— Аз. Издадох тази книга и още няколко със собствени средства и под различни псевдоними. В малко издателство на запад. На практика не се разпространява, а и не е предназначена за читатели. Тя е част от прикритието ми, Лейси, от фиктивния ми живот.

— Каква е книгата?

— Криминална документалистика. За престъпления, които намерих в интернет — откраднах ги, но все пак не бяха защитени с авторско право.

— Слушам.

— Чрез книгите привличам внимание и постигам правдоподобност. Представям се като опитен автор на криминална и полицейска документалистика. Винаги на свободна практика, разбира се. Обяснявам, че работя над книга за стари случаи, свързани с млади жени, които са били удушени. Конкретно за тази книга проверих информацията за братствата и сестринствата в Университета на Флорида и накрая подредих пъзела. Никой от старите приятели на Айлийн не искаше да говори. Отне ми месеци, дори години, но накрая намерих един член на братството, който се разприказва. Срещнахме се в бар в Сейнт Пийт и той каза, че познавал Айлийн. Много момчета я познавали. Не бил говорил с Баник от години, но след няколко питиета все пак ми разказа за неговата злополучна нощ с Айлийн. Твърдеше, че бил жестоко унизен.

Лейси закрачи из стаята, премисляйки чутото.

— Добре, но как изобщо научи за смъртта на Айлийн?

— Имам си източник. Един малко шантав изследовател. Бивше ченге, което събира и изучава повече данни за престъпления от всеки друг на света. Годишно има около триста убийства чрез удушаване. Всички по един или друг начин стигат до електронната база данни на ФБР за насилствени престъпления. Моят източник проучва стари случаи, търси сходства и повтарящи се модели. Намери случая с Айлийн Никълбъри преди десет години и ми го предаде. Намери и случая с Лани Върно. Не знае за Баник и няма представа как използвам информацията. Мисли ме за автор на криминална литература.

— Той приема ли твоята теория за серийния убиец?

— Не му плащам да приема теории. Това не го обсъждаме. Плащам му да се рови из отломките и да ми съобщава, когато попадне на нещо подозрително.

— Само от любопитство: къде се намира този човек?

— Не знам. И той като мен използва различни имена и адреси. Не сме се срещали, не сме говорили по телефона и никога няма да го направим. Обещава ми пълна анонимност.

— А как му плащаш?

— В брой до пощенска кутия в Мейн — каза Джери и отпи от кафето си.

Лейси беше толкова изумена, че се наложи да седне.

Замисли се колко много информация е събрала Джери през последните двайсет и няколко години.

Тя сякаш прочете мислите й и каза:

— Знам, че ти идва в повече. — Извади от джоба си флашка и й я подаде. — Тук има над шестстотин страници проучвания, статии от вестници, полицейски досиета, всичко, което съм намерила и което може да ти бъде полезно. А вероятно и много неща, които не ти трябват.