Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Някаква вероятност той да е другият? Той да е жертвата?

Озмънт отново впери поглед в доклада за ареста и най-сетне се усмихна.

— Точно така. Имате право. Сега си спомних. Този Върно боядисал къщата на Баник в града и го обвиняваше, че отказва да му плати пълната сума. Баник пък твърдеше, че бояджията не си е свършил работата като хората. Един ден се счепкали и според Баник онзи го заплашил с пистолет. Върно отричаше. Доколкото си спомням, съдията прекрати делото, защото нямаше други доказателства — само думата на единия срещу думата на другия.

— Сигурен ли сте?

— Да, сега си спомням. Беше доста необичайно адвокат да е страна по дело като жертва. Не свидетелствах, защото не бях очевидец. Помня, че Баник страшно се ядоса, защото си мислеше, че щом е адвокат, съдията трябва да е на негова страна.

— Виждали ли сте го след това?

— След като го избраха за окръжен съдия, го виждах непрекъснато. Но вече от години не работя в системата. И тя въобще не ми липсва.

— Чували ли сте нещо за него, след като напуснахте полицията?

— Няма причина да съм чувал.

— Благодаря. Може да се наложи отново да ви потърся.

— Когато пожелаете.

Докато те разговаряха, служителите на Озмънт пуснаха за проверка регистрационните номера на колата, с която бе дошъл детективът. Беше наета. А версията, която им представи, не изглеждаше много убедителна. Ако Озмънт бе поискал, щеше да проследи Джеф Дънлап, но някакво си старо дело в градския съд не представляваше интерес за него.

Тейбър потегли с колата под наем и се обади на клиентката си.

На Джери й се зави свят и краката й се подкосиха. Легна на канапето в разхвърляния си апартамент, затвори очи и се опита да успокои дишането си. Осем жертви в седем щата. Седем от тях удушени по един и същ начин, защото бяха имали лошия късмет да срещнат през живота си Рос Баник.

Ченгетата в Билокси нямаше да намерят Норис Озмънт и никога нямаше да разберат за съдебния сблъсък между Лани Върно и Баник. Щяха да разровят само колкото да установят, че Върно има едно-единствено провинение във Флорида — шофиране в нетрезво състояние, и щяха да го подминат, защото беше дреболия. В крайна сметка той беше жертвата, не убиецът, така че миналото му не ги интересуваше особено. Случаят беше много стар, а разследването беше зациклило.

Убиецът бе преследвал жертвата си близо тринайсет години. И беше много по-напред от полицията.

Дишай дълбоко, нареди си Джери. Не можеш да разкриеш всички убийства. И едно ти стига.

Освен същественото увеличение на заплатата, което тя прие с радост, и по-големия кабинет, който с още по-голяма радост отказа, повишението нямаше кой знае какви предимства. Едно от тях все пак беше служебен автомобил — последен модел „Шевролет Импала“, почти нов. Допреди няколко години всички следователи караха служебни коли и не се притесняваха за командировъчните. Само че орязаният бюджет промени всичко.

Лейси реши, че Дарън Троуп ще бъде дясната й ръка, поради което на него се падаше честта да шофира. Скоро щеше да го осведоми за тайната свидетелка и за смайващите й обвинения, но не и за истинската й самоличност. Това нямаше да стане скоро.

Дарън паркира на полупразния паркинг на един хотел на няколко километра от Талахаси.

— Лицето ще види, че влизаме в хотела, и ще знае, че и ти си тук.

— Лицето?

— Извинявай, но засега не мога да ти разкрия повече.

— Харесва ми. Невероятна интрига.

— Представа нямаш в какво се замесваш. Просто ме почакай в кафенето или във фоайето.

— Къде ще се срещнеш с въпросното лице?

— В стая на третия етаж.

— Чувстваш ли се в безопасност?

— Разбира се, пък и нали ти ме чакаш долу, готов да се притечеш на помощ? Носиш ли си пистолета?

— Забравих го.

— Що за агент си?

— Не знам. Мислех, че съм незначителен следовател, който работи за минимална заплата.

— Ще ти издействам повишение. Ако не се върна до час, можеш да предположиш, че са ме отвлекли и сигурно ме изтезават.

— И после какво?

— Бягай.

— Ясно. Лейси, каква точно е целта на тази среща?

— Добре, ще ти кажа. Очаквам официална жалба срещу окръжен съдия, която ще съдържа обвинения, че той е извършил убийство, докато вече е бил на този пост. Може би не само едно. Многократно се опитах да убедя лицето да се откаже и да се обърне към ФБР или към друга организация, която се бори с престъпността. Не се получи. Разследването, каквото и да представлява, ще започне от нас. Но нямам представа как ще завърши.