Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Някой беше заличил името на предполагаемата жертва с дебел черен маркер.

Вторият лист беше озаглавен „Доклад за арест“ и на него имаше снимка на Върно от градския арест, адреса, телефона и номера на социалната му осигуровка. Пишеше, че работи на свободна практика и че в досието му има само едно обвинение за шофиране в нетрезво състояние.

Третият лист беше копие от договора с фирма „ААА Бейл“ за изплащане на гаранция в размер на 500 долара.

Четвъртият лист беше озаглавен „Резюме на съдебно решение“, но беше празен.

През следващите няколко минути Тейбър разлистваше другите досиета в чекмеджето и разглеждаше резюметата. Всяко представляваше стандартен формуляр, попълнен и съдържащ основната информация за делото, включително имената на съдията, прокурора, обвиняемия и адвоката му (ако имаше такъв), жертвата, свидетелите и веществените доказателства. Намери пълен съдебен формуляр във всяко друго досие. Кражба в магазин, заплаха за саморазправа, кучета без каишки, нарушаване на обществения ред, пиянство, псувни, непристойно разголване, домашно насилие и какво ли още не. Чекмеджето беше пълно с всякакви обвинения — до едно, останали недоказани в съда.

Табела предупреждаваше: „Забранени са снимането и копирането на документи“.

Кой освен той и клиентката му би искал копия или снимки, позволени или не?

Занесе папката на рецепцията и отново обезпокои Фалдо.

— Може ли да ми преснимате тези четири страници?

Фалдо почти се усмихна, докато се надигаше, и закрета към него.

— По долар на копие — повтори той и взе папката.

Тейбър го наблюдаваше как методично откопча четирите листа, копира ги, отново ги постави в папката и се върна на гишето. Детективът му подаде петдоларова банкнота, но на Фалдо такива не му минаваха.

— Само с кредитна карта.

— Не използвам кредитни карти — отговори Тейбър. — Още преди години фалирах и се отказах от тях.

Това вече сериозно обърка Фалдо и той се намръщи, все едно коремът го присвиваше.

— Не приемаме пари в брой, съжалявам.

Четирите копирани страници лежаха върху плота, ненужни и нежелани от никой друг на този свят.

Тейбър остави банкнотата, взе копията и попита:

— Да прибера ли папката?

— Не, аз ще я прибера. Това ми е работата.

И то важна работа!

— Благодаря.

— За нищо.

Вече в колата си детективът звънна на Джери, но веднага беше препратен към гласовата й поща. Влезе в едно кафене и уби малко време, като направи снимки на четирите документа и й ги изпрати. След третата чаша кафе тя най-сетне му се обади. Той й описа какво е намерил и как изглеждат другите досиета. Очевидно досието на Върно беше цензурирано.

— Полицай Н. Озмънт още ли работи там? — попита тя.

— Не, проверих.

— В досието споменава ли се друго име? Освен Върно и Озмънт.

— Само те.

— Е, това улеснява следващата ни стъпка. Опитай се да намериш този Озмънт.

Джери беше в кабинета си в университета и бе оставила вратата отворена, за да може студентите да се отбиват свободно за консултации, но всъщност седеше сама, дъвчеше салата и пиеше диетично безалкохолно. Трудно й беше да се храни, когато коремът й се свиваше, както всеки път, щом трябваше да плаща по 150 долара на час за нещо, което нямаше представа колко ще продължи. Развълнува се от новината, че документите са цензурирани. Напомни си, че все още не знае дали Лани Върно от Пенсакола е човекът, убит в Билокси, и призна мислено, че шансовете да се окаже така са твърде нищожни. В страната имаше деветдесет и осем души с името Лани Върно.

И все пак може би фактите щяха да наклонят везните в нейна полза. Като виден член на съдийската колегия, съдия Баник несъмнено можеше да изисква стари съдебни досиета и доказателства. И сигурно се ползваше с уважение в полицията. А като човек на изборна длъжност, той се нуждаеше от подкрепата на нейните служители на всеки четири години. И вероятно имаше свободен достъп до многобройните им протоколи и процедури.

Лани Върно, бояджия, да извади пистолет на Рос Баник — важен адвокат, преди тринайсет години? И да спечели делото?

Както обикновено, Джери прегледа няколко вестника, докато обядваше. Правеше същото на закуска и на вечеря. И намери нещо интересно в „Талахаси Демократ“. Най-долу на шеста страница от раздела за местни новини имаше сводка за държавната администрация. На последно място бе публикувана информация, която явно никой не намираше за особено важна: Лейси Столц беше назначена за временно изпълняващ длъжността директор на Комисията по съдийска етика на мястото на Шарлот Баскин, която губернаторът беше номинирал да оглави Комисията по хазарта.